Замисляли ли сте се някога за природата и за това каква част от живота ни е тя? Или по-скоро за това каква част сме ние от нея? Осъзнавате ли,че заобикалящото ни природно разнообразие заема огромна част от ежедневието. Ние хората сме една прашинка от необятния космос. Спри за момент, огледай се! Нима има нещо по-хубаво от изгрева и залеза на Слънцето? Има ли нещо по-прекрасно от нежния полъх на вятъра през пролетта, от песента на птичките, от шума на листата? Ние сме част от природата и тя е неделима част от нас. Но дали сме достойни за всички тези дарове и блага, които Майката Земя ни предоставя? Затворени дълбоко в тъмното ъгълче на душата си, ние крещим с всичка сила:
„Аз съм свръхчовек. Сътворих градовете, изобретих машините, създадох оръжията и атомната бомба!“ И в същото време, ако излезем от границите на нашето его, ще установим, че не сме господари на дори малка част от заобикалящия ни свят. Градовете не са нищо в сравнение с безкрайното поле или с величествената планина. Машините не струват нищо в сравнение с природните стихии.
Горещата,изпепеляваща лава може за минути да унищожи това, което човек е градил с години. Защо тогава убиваме природата всеки ден, заслепени до неузнаваемост, вперили поглед единствено в собственото си „аз“. Пътищата струват хиляди декари изсечени гори и милиони акри унищожена земя. Природата е създадена от Бог, за да е от полза на хората. Какво правим ние? Изсичаме горите, убиваме животните, замърсяваме моретата. Нека спрем! Ако ли не, обречена е не само природата, обречени сме и ние заедно с нея.
