В празничните дни не остана човек да не е забелязал, че най-големият български телевизионен канал изчезна за кратко от мрежата на най-големия български доставчик на телевизия. Търговски спор - едните искали повече пари за един ТВ канал, отколкото за пакет от 6 различни канала, другите пък правели друго.
Няма логика ли? Няма само за по-младите, а останалите си спомняме как преди години беше по-лесно да си купиш Рей Бредбъри в пакет с 13-ти том от събраните съчинения на Ленин, отколкото само Рей Бредбъри. Пържените картофи се сервираха само ако поръчаш и пържола, а кока колата беше единствено разредител към твърдия алкохол. По отделно не можеше. Или може - на двойна цена. Харесва ли ви или не, право на търговеца е сам да избере как да продава стоката си.
Другата страна пък не казвала точния брой на абонатите си, защото таксата се плаща на калпак. Декларираш по-малко, плащаш по-малко. А колко е истинският брой на абонатите? А колко хора гледат даден канал, т.е. какъв е рейтингът му? А какви са тиражите на вестниците? Общото между тези въпроси е, че дори и да имат отговори, никой не вярва в тях. И това е основен проблем за целия пазар - и за медиите, и за рекламодателите, оттам и за потребителите.
Тази мъгла прикрива монополите - и в разпределението на рекламите, и в усвояването на рекламите, и в разпространението на сигнала. Можете да попитате собствениците на нови ТВ канали каква е цената, която е трябвало да заплатят, за да осигурят на програмата си присъствие в основния пакет на доставчиците. Аз ги попитах - непосилна. Затова появилите се през последните няколко години български канали все още не са в основния пакет и това не е патент само на един доставчик.
Ще кажете, че това са нормални търговски взаимоотношения - всеки сам търси начин как да продаде стоката си, а магазинерът не е длъжен да извади точно твоя кетчуп на витрината си. Така е. При пазара на кетчупи.
Свободното разпространение на свободни медии обаче е важен елемент от здравето на обществото. Затова в някои нормални държави разпространителите - и на вестници, и на ТВ канали, са длъжни да продават всички при равни условия. Това е част от демокрацията.
В България, ако имаш маси по улиците, ти решаваш кой вестник ще стига до читателите и кой не. Ако имаш кабелната или сателитна мрежа до домовете, ти решаваш какво ще гледат зрителите и какво не. Ако пък имаш Рей Бредбъри, опаковаш го заедно с Ленин.
Затова в телевизионния спор от празничните дни вие, зрителите, не присъствате. Това е спор единствено за пари и влияние, което също да се превърне в пари. Нищо че и двете страни повтарят, че всичко е "в интерес на зрителите".
Вашият интерес е да имате равен достъп до различни гледни точки. Досега едни ви го ограничаваха, скоро ще са други.
Напълно случайно скандалът съвпадна с началото на информационната кампания за цифровизацията. Дългосрочната цел на този скандал и следващите подобни (не се съмнявайте, че ще има) е прозрачна - повече зрители да започнат да разчитат вместо на доставчици на сигнал до домовете, на мултиплексите. А те са на когото трябва и точно той ще решава кой и при какви условия ще се излъчва и кой не. Резултатът от всичко: пак някой ще къса билетчета на входа, в момента само наблюдаваме смяната му.
