Т е са проститутки. Дошли са от България с различни планове. Свързва ги единствено желанието да изкарат в Германия пари за семействата си у дома. Техният опит е тъжен, но и поучителен. И навярно може да бъде полезен за всички онези, които биха тръгнали по стъпките им, пише „Дойче Веле”.
За три жени от България разказват германското списание „Фокус” и обществено-правното радио „Дойчландфунк”, което в 25-минутно предаване представя и историята на българката Дана.
Ужасяващата история на българска робиня разплака Италия
„Чувствах се безкрайно мръсна”
„Отведоха ме на третия етаж в една къща. Там един мъж ми взе всички документи и ми съобщи, че оттук нататък трябва да работя на това място. Каза, че ако искам скоро отново да видя децата си, трябва да я върша тази работа. А аз не познавах никого, не знаех нито дума немски, нямах и пари. Последните си 100 евро дадох за транспорта.
Когато разбрах къде съм попаднала, нямах сили за друго, освен да плача. Много ме беше страх, защото такова нещо досега бях виждала само по филмите. Исках единствено да умра, да се хвърля от третия етаж. Исках всичко да свърши. Знаех, че не желая да живея така, чувствах се безкрайно мръсна”.
Авторите на радиопредаването поясняват, че Дана има три деца, за които се грижи майка ѝ в България. Дошла в Манхайм, за да работи като чистачка – познати от селото ѝ обещали работа в някакъв хотел. Като самотна майка без никакво образование това ѝ се видяло добър шанс.
Жените от Румъния, България или Унгария са „евтината стока” на пазара за платена любов в Германия, посочват авторите на предаването и цитират експерти, според които около 150 000 жени от Източна Европа предлагат в Германия сексуални услуги.
Паркът, където жените са принудени да проституират
Една от тях е и Ивелина – също българка, също майка на три деца, пристигнала да търси по-добър живот в Германия. Мъжът ѝ я пребивал от бой, тя избягала от него и се захванала с проституция в България. В германския град Некарщат дошла преди десет години. И тук обаче животът на Ивелина не е никак розов.
Тя работи в най-долния сегмент на професията, обслужва клиенти в задните стаички на съмнителни заведения, при това за смешни суми от по 5-10 евро. Каквото успее, изпраща на децата си. Пред „Дойчландфунк“ Ивелина разказва: „Трябва да се грижа за децата си, докато си стъпят на краката. Много ми е тежко, толкова искам да съм с тях, да ги прегърна и да ги целуна. Те все ме чакат, а аз всяка седмица ги лъжа отново и отново, че още тази или идната седмица се прибирам. А трябва да изкарвам пари”.
В предаването на „Дойчландфунк” представители на хуманитарни организации разказват подробно за неволите на чуждестранните проститутки в Германия. За сивата зона между доброволната и принудителната проституция, за липсата на здравни и социални осигуровки, за лошата хигиена, за наркотиците и насилието, които са всекидневие в т.нар. квартали на червените фенери.
Жестока експлоатация на българки в сърцето на Европа
„Като чистачка никога не бих изкарвала толкова пари”
Третата българка крие истинското си име. Списание „Фокус” я нарича Наталия. 30-годишната жена работи в публичен дом в Мюнхен. За професията си, която упражнява от 26-годишна възраст, казва, че е тежка и изисква стоманени нерви. „Но с други професии, примерно като чистачка в хотел, никога не бих изкарвала толкова пари“, обяснява жената.
Всички в България обаче мислят, че тя наистина работи като чистачка. Наталия също издържа две деца в България, където за момчетата на 15 и 11 години се грижи майка ѝ. „Когато понякога изпратя повече пари, просто им казвам, че съм си намерила допълнителна работа”, разказва Наталия.
Наталия много иска децата ѝ да имат по-добра перспектива, защото тя самата е отраснала в много бедни условия. И в момента живее на ръба, тъй като публичните домове в Мюнхен доскоро бяха затворени заради пандемията. Наталия изхарчила спестяванията си и натрупала големи дългове, но и сега се тревожи за бъдещето, тъй като клиентелата рязко е намаляла.
Проституцията в Бон и Кьолн - българска територия
На помощ ѝ се притекли правозащитници от мюнхенската организация „Mimikry“, които дори ѝ помогнали да вземе помощ за безработни. „Винаги сама съм си изкарвала парите и знам, че в живота нищо не ти се дава даром. Въпреки това камък ми падна от сърцето, когато получих право на социални помощи”, казва жената пред репортерите на списание „Фокус”.
