Службите за сигурност всъщност работиха в този конкретен случай срещу национална сигурност на България, каза в интервю за БГНЕС д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия за разследването и делото срещу 13-те имами в Пазарджик.
Днес е поредното заседание по делото. Повдигнатите обвинения са проповядване на антидемократична идеология и за ръководене и членуване в нерегистрираната по законоустановения ред в България организация "Ал - Уакф ал - ислями" - клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите Смолян, Благоевград и Пазарджик.
Според Желязкова обаче и с делото, и разследването от 2010 г. са се случили две неща, които са необратими за България. Едното от тях, което е неприемливо за нея е, че случилото се привлече много силно вниманието на целия мюсюлмански свят върху България.
"Нашите служби, които са некомпетентни, за да се справят с такова сложно разследване и дело си позволиха да направят световен прецедент. Няма страна, в която да е имало процес срещу 13 мюсюлмански духовни водачи. Няма такава страна!
Нашите служби се съсредоточиха върху едно прекрасно население, наши съграждани - българите мюсюлмани, помаците, направиха тези обвинения по предубеждение и привлякоха вниманието.
Няма нищо лошо, нека мюсюлманският свят да следи как се развива подобен тип дело, лошото е, че навсякъде по света има луди глави, има наистина екстремни групировки, които са силно превъзбудени от това, което се случва в България и са готови по някакъв начин да помагат на своите сънародници мюсюлмани", каза тя.
Второто е във факта, че от 2010 г. досега се наблюдава силно разделение между християните и мюсюлманите.
"Аз работя непрекъснато на терен и затова усещам колко са влошени отношенията или най-малкото охладнели, преизпълнени с недоверие. Мюсюлманите се чувстват уплашени, притеснени, маргинализирани, изолирани, очакват и занапред да им се случват недобри неща.
Българите от своя страна също са уплашени, също гледат с подозрение на мюсюлманите и казват: О, ето значи от тях можем да очакваме какво ли не, включително и да докарат тук някакъв екстремен ислям, който е непознат за нашите земи", обясни Антонина Желязкова.
Тя обаче е оптимист и мисли, че след приключването на процеса при добра междуетническа и междурелигиозна политика отношенията могат да се укрепят и отново да станат нормални и припомни, че това се е случвало и преди.
"Надявам се за един кратък период от година - две да се възстановят щетите, които всъщност нанесоха службите за сигурност и този процес, който беше доста измислен", посочи тя и изтъкна, че в случая не упреква нито прокуратурата, нито съда.
Антонина Желязкова не е променила мнението си за следствените действия преди процеса от октомври 2010 г. и за самия процес. "В най-меката форма бих казала, че това е една безсмислена авантюра, която поставя в една много сложна ситуация междурелигиозните отношения в България", каза тя.
Желязкова предполага, че службите у нас са искали да покажат по някакъв начин, че са много активни и много бдителни по отношение на европейските изисквания за мюсюлмански радикализъм, но изключително много са преиграли в случая.
"Предполагам, разбира се, че това е било и в някакъв смисъл важно за тях, за да защитят бюджетите си и т. н., защото всичко, което направиха с хората, аз го наричам - съмнение и обвинение по предубеждение", каза д-р Желязкова и обясни, че повечето хора, които са обискирани 2010 г. и които сега са обвиняеми са завършили в ислямския университет в Медина, Саудитска Арабия.
"Предполагам, че това е бил и поводът да бъдат заподозрени, поставени под подозрение в някакъв смисъл. И тук идваме до големия въпрос за това, което е едно фундаментално човешко право и това е свободата на съвестта", посочи тя.
Антонина Желязкова е запозната детайлно и с обвинителния акт, и с експертизите по делото, както и със свидетелските показания и в тях не вижда нещо, което би могло да подведе под отговорност имамите.
Тя лично не очаква нищо интересно вече по делото, макар че ще ходи и ще слуша. За нея е интересно например какво ще каже доц. Симеон Евстатиев, който определя като блестящ арабист и специалист по исляма.
От това, което е прочела в неговата експертиза обаче вижда, че той също се въздържа да каже, че тези хора са виновни.
Българските мюсюлмани у нас в голямата си част са сунити. Те са настроени леко параноично и се плашат нашите мюсюлмани, с пълно основание, защото почти 120 години независимо какво управление е имало в България, непрекъснато са били използвани за някакви политически цели.
В България има и казълбаши, и бекташи, които бихме могли доста относително да отнесем към шиитското направление на исляма.
В общи линии мога да твърдя, че в България в момента при този демографски срив и при тази силна миграция имаме около 1 млн. - 1 млн. и 100 хил. мюсюлмани, от които допускам, и това са експертни данни, между 70 и 90 000 са казълбаши и бекташи, каза експертът.
Напрежението, което създаде това дело, според нея, ще се стопи, когато то приключи и отшуми, но не се опитва да гадае какъв ще е резултатът от него.
