Кое кара едно германско семейство да предпочете България?

К акво може да накара едно германско семейство да предпочете да живее в България?

Ниският наем, красивата природа и множеството казина в Бургас става ясно от предаването "Сбогом, Германия" (Goodbye, Deutschland), излъчено по телевизия "Фокс" (VOX), пише "Дойче веле".

Семейство Шойер са вече пенсионери, домът им е в околностите на град Нойен, провинция Бранденбург, но те предпочитат по-екзотичните места за живеене - например Лас Вегас. Тъй като са почитатели на казината, Меката на хазарта им се видяла истински рай и те заминали за там през 2008 г., но понеже не получили бленуваната зелена карта, им се наложило да търсят друго решение.

Така стигнали до... Бургас. И по-точно до село Рудник, където само срещу 400 евро може да се наеме чудесна вила, а цената е направо нищо за пенсионерите, които имат сигурни 2000 евро месечно.

Напред към рая за пенсионери
Карин и Волфганг Шойер откриват в българското селце алтернатива на Лас Вегас - най-малкото нямат нужда от зелена карта. А и нищо не им пречи да продължат да се отдават на любимия си хазарт.

"В Германия ме дразни и цялостната политическа ситуация, и това, че хората съвсем не са толкова дружелюбни, а и постоянно растящите цени, докато нашата пенсия намалява с всяка следваща година", казва 68-годишната Карин. И подчертава, че точно този е основният им мотив да заминат за чужбина, където срещу същите пари могат да получат много повече. 2141 километра ги делят от новоизбрания дом - немалко разстояние, но те са си харесали бургаското село Рудник.

Станало случайно - през интернет, където България била представена като "Рай за пенсионерите". И г-жа Шойер подканила мъжа си да се възползват - навремето ходели в България на курорт, защо сега да не се заселят там? Не прегърнали идеята веднага - все пак става дума за бивша социалистическа държава. Но след като направили първоначалния оглед, били готови и за решителната окончателна стъпка.

"Всичко изглежда съвсем по западному, хората са много мили, а цените са толкова ниски", подчертава г-жа Шойер.

Съпругът ѝ допълва: "Това, че левът е точно наполовина на еврото, е голямо удобство. А и така като че ли стойността на нашите пари се удвоява". Преди да тръгнат, германците разглеждат не без почуда договора за наема, който не само е написан на български, но е и на ръка. Все пак откриват нужната им цифра - 800 лева.

"Очаквах истински договор - написан с компютър", признава Карин, но вярва и на това, с което разполага - още повече, че капарото е дадено и подписите са сложени.

Там, където животът е по-лесен и по-евтин
Висящият на стената календар със снимки от Лас Вегас, както и табелката с името на семейството от външната врата непременно трябва да намерят място в багажа, след което пътуването може да започне.

В България ги очаква друг, съвсем различен живот. Макар да не знаят и дума български, не се боят от новото. "Nach Rudnik" /към Рудник/ - натам са се устремили пенсионерите от Бранденбург. Карин е изпълнена с оптимизъм: "Много се радвам, че вече сме далеч от Германия, ще започнем тук нов живот". Все пак между вида на Лас Вегас и на Бургас се откриват някои различия - българският крайморски град определено е лишен от блясъка на хазартната столица, но семейство Шойер продължават напред.

"Първото ми впечатление от моята нова родина? Бях много изненадана, защото познавам района от по-рано - промените са видими. Да, пълно е със стари панелни блокове, които са истинска катастрофа, но нашата къща е много хубава, а и хората са толкова мили", казва Карин.

Наемодателят Стоян Николов, пристигнал специално заради германците от София, ги приветства с "Добре дошли" и шампанско.

Къщата от 130 кв. м. е напълно обзаведена, при това изключително луксозно и уютно. "Хубаво!" и "Супер!" са единствените възгласи, с които новодошлите оценяват новия си дом. "Мисля, че повечето хора, които идват тук от Западна Европа, го правят, защото стилът на живот там е друг - натискът е по-голям. А тук животът е малко по-лесен и преди всичко по-евтин", констатира Стоян Николов.

Приспособяването иска време
На следващия ден двамата германци се отправят към разположения на 17 км Бургас, за да се регистрират. Тъй като трябва да има ред. Става ясно какви книжа трябва да бъдат представени и до седмица новото жителство се очаква да бъде факт.

"Да получиш жителство тук е все едно да отидеш на пазар. В Лас Вегас имахме само проблеми", сравнява ситуацията Карин. Тя си спомня не без носталгия за Лас Вегас и неговите безчет казина, но и Бургас има какво да предложи - още в първото посетено казино г-жа Шойер открива всичките си любими игрални автомати. И непрестанно повтаря колко ѝ харесва и колко добре изглежда всичко, опитвайки се да убеди и мъжа си в това.

"Напредъкът се вижда и това вече е нещо", казва лаконично на свой ред той. Очевидно ще му е нужно по-дълго време, за да се приспособи.

А Карин е далеч по-общителна - веднага търси контакти със сънародници на новото място и се готви в най-скоро време да основе клуб на германците в Бургас.

"Рудник и Лас Вегас изобщо не са сравними, но на тази рязка разлика може да се погледне и положително", отбелязва г-н Шойер. А съпругата му добавя:

"Дойдохме тук, в дивотията, заради къщата. Бих се радвала, ако къщата беше в Бургас, но пък този четвърт час път, който ни дели от града, не е проблем. А тук може да се живее много спокойно". Германците одобряват новата си родина, но няма да прекратят участието си в лотарията за зелената карта - Лас Вегас все пак си е Лас Вегас.