В ърховната рада на Украйна даде разрешение на "Енергоатом" да купи от България два ядрени реактора руско производство за трети и четвърти блок на АЕЦ "Хмелницки". За влизането на документа в сила подписа си под него трябва да сложи украинският президент Володимир Зеленски. Той най-вероятно ще го подпише, тъй като призова за гласуването на законопроекта. Но решението на парламентна предизвика в Украйна оживени дискусии за целесъобразността от покупката на реакторите и изобщо за необходимостта от строителството на тази АЕЦ, съобщи Deutsche Welle.
Хмелницката АЕЦ се строи от десетилетия
Строителството на трети и четвърти блок в АЕЦ "Хмелницки" е прекратено през 1990 година след разпада на СССР и обявения от Украйна мораториум за строителството на нови реактори. През 2005 година Върховната рада сваля мораториума и оттогава нееднократно е била обсъждана възможността за дострояване, но строителството е спирано няколко пъти и не е завършено и до днес. По данни на държавната компания "Енергоатом" от строителните работи на блок три са завършени 80 процента, а на блок четири - 25.
През 2024 година украинското правителство се договори с България за възможността за покупката на два реактора ВВЕР-1000, доставени от "Росатом" за централата в Белене - проект, от който българското правителство в крайна сметка се отказа. Определената от България стойност на двата реактора бе 600 милиона долара, но съществува стремеж за увеличаване на цената, тъй като такова оборудване извън пределите на България може да се купи само в Русия.
Двата блока на АЕЦ "Хмелницки" са над два гигавата електроенергия
Имайки предвид мащаба на покупката, украинското правителство реши да поиска за това разрешение от парламента. Депутатът от партията "Слуга на народа" Андрей Жупанин, който е член на парламентарната комисия по енергетика, отбеляза, че благодарение на гласуването "Украйна ще успее да сключи съглашение до изтичането на срока за продажба на реакторите, определен от българския парламент". Той важи до 13 март.
Президентът Володимир Зеленски от своя страна изтъкна, че сега Украйна ще може да довърши двата блока на централата. "Това са повече от два гигавата електроенергия за Украйна. И за да се разбере – сега, през сложните зимни месеци, ние можем да внасяме в Украйна от нашите съседи приблизително същия обем електроенергия", каза той във видеообръщение. Зеленски нарече критиците на решението на Върховната рада хора, за които евтината енергия в Украйна не е изгодна.
"Тези пари можеха да се използват за армията"
Същевременно някои депутати и енергийни експерти критуват както идеята за дострояването на блоковете на централата, така и покупката на реакторите от България. "Това е направо сюрреалистично! По време на войната да се харчат пари за руски реактори", написа в Телеграм депутатът от партия "Европейска солидарност" Алексей Гончаренко. Той допълни, че неговата политическа сила предвижда да внесе "блокиращи постановления".
Депутатът от фракция "Глас" Ярослав Железняк пък нарече решението "голяма атомна кражба". "Тези пари можеха да се използват за армията", оплаква се той.
Ръководителят на Центъра за противодействие на корупцията Виталий Шабунин също е убеден, че е било по-добре парите да се изхарчат за покупката на оръжие. "Ако оръжието е по-малко, ще загинат повече войници. А реакторите на Зеленски ще заработят в най-добрия случай след пет-десет години", написа той.
Антикорупционният комитет на Върховната рада откри в проектозакона потенциално рисков фактор, който се състои в непрозрачността на определението на предложения тип реактори. И по-точно – не е бил направен анализ на възможността за използване на други типове реактори за строителството на блоковете.
Зависимостта от "Росатом"
Министерството на енергетиката заявява, че за дострояването на енергоблоковете в АЕЦ "Хмелницки" са необходими именно реактор ВВЕР-1000 и "това ще бъде в пъти по-евтино и по-бързо, отколкото всяко стрителство на АЕЦ от нулата". Но както казват пред ДВ енергийни експерти, реакторите от България са от модификацията В320. "Те имат други геометрични параметри – по-дълги са. За всичко това трябват допълнителни средства. По-евтино е да се строи от нулата. Или пък ако се строи, да не се купуват руски технологии", казва експертката по ядрена енергетика Олга Кошарная.
Директорът на Центъра за енергийни изследвания Александър Харченко споделя нейното мнение и посочва, че България не разполага с всички части за реакторите. "Част от оборудването го няма. Различните експерти дават различни оценки за това какво липсва. Съответно има и различни оценки дали липсващите части изобщо могат да бъдат произведени без участието на "Росатом", казва той.
Освен това, по думите на Харченко, не се знае колко години ще отнеме строителството на блоковете без участието на "Росатом", който е единственият в света сертифициран производител на реактори ВВЕР-1000. "Вярвам, че инженерите на "Енергоатом" са способни да направят всичко, но колко години ще отнеме процесът на сертификация?"
Събеседниците на ДВ отбелязват и, че реакторите от България са предвидени за друг вид гориво, а не за използваното в украинските АЕЦ, поради което ще има нужда от време за неговата разработка. Американската компания Westinghouse вече потвърди официално, че ще може да разработи горивото навреме. А министърът на енергетиката Герман Галущенко подчерта, че Русия по никакъв начин няма да бъде въвлечена в проекта – нито с гориво, нито с обслужване. "Всичко ще бъде реализирано от украински и американски компании, държавни и частни", подчерта той.
От къде ще дойдат парите за строителството
Галущенко твърди също, че за дострояването на АЕЦ "Хмелницки" няма да има нужда от повишаване на тарифите или от предоставяне на средства от държавния бюджет. Той не уточни как ще се извърши финансирането, но Кошарная предполага, че средствата ще постъпят от сметките на "Енергоатом".
Тъй като обаче все още няма обновена технико-икономическа обосновка на дострояването, не се знае какви средства ще бъдат необходими. В първата такава обосновка, направена през 2017 година, е записана сумата от над 76 милиарда гривни (1,8 два милиарда долара).
"Сега тази сума очевидно е друга – поне 200 милиарда гривни (т.е. поне 4,8 милиарда долара). Но както показва опитът, първоначалните разчети винаги се превишават", отбелязва Кошарная и добавя, че строителството на енергоблок от нулата струва най-малко пет милиарда долара.
"По-добре парите да се вложат в диверсифициране на производството"
Според експертите, изразили мненията си пред ДВ, сега не е моментът да се харчат пари за дострояването на енергоблоковете. "Това фактически означава те да бъдат замразени без какъвто и да било положителен резултат за Украйна за поне четири-пет години. А ако тези пари се вложат в противовъздушната отбрана и в диверсифицирането на енергийното производство, това ще даде голям тактически ефект от гледна точка на украинската енергетика", подчертава Харченко. Според него по-ефективно би било да се построят газови енергоблокове и така да се покрие дефицитът на генерационни мощности. "И едва след това да се мисли за строителството на нови атомни енергоблокове."
И Кошарная смята, че сега не е моментът за развитие на ядрена енергетика.
"Сега има нужда от по-малки генериращи инсталации – например на газ и биогаз. Загубихме 80-90 процента от топлинната енергия на въглища, 40 процента от водните централи, а те осигуряваха баланс на системата в пиковете на потреблението. Атомната централа е базова мощност, а такива сега имаме достатъчно във връзка с намалението на потреблението", обяснява експертката.
Приетият от парламента законопроект за разрешението за покупка на реактори от България не "кара никого да купува нищо", подчерта председателят на енергийната комисия на Върховната рада Андрей Герус.
"Документът дава право да се анализира ситуацията и ако бъде целесъобразно – правителството да вземе решение", казва Герус. Събеседниците на ДВ се надяват, че надзорният съвет на "Енергоатом", в който влизат трима независими членове и двама представители на държавата, все пак няма да съгласува покупката на реакторите от България.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
