Уникални културни ценности бяха представени днес в Националния исторически музей (НИМ).
Ценните предмети са бронзова тракийска ризница от V-IV век пр. Хр., римски меч и железни копия, както и изключително ценна книга на старобългарски автор.
Започваме кампания да си връщаме културни ценности, заяви министърът на културата Вежди Рашидов на церемонията в НИМ.
Той съобщи, че в момента се работи от Италия да бъдат върнати 160 български ценни икони.
Предстои да отидем и в САЩ, за да преговаряме и да създадем условия как да си връщаме български ценности, защото това е богатство на нашата страна, добави Рашидов.
Едва в Канада разбрах, че търговията с антики е на второ място след търговията с дрога. За да се изнасят ценности, си давате сметка това какъв канал е и на какво ниво е изнасянето, отбеляза министърът.
За първи път има държава, правителство, което си позволява да връща, каза още той.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов съобщи, че се подготвя инструкция за съвместна работа между МВР, МК и Прокуратурата, за да може съкровищата на българската страна да не напускат държавата и да останат завинаги в нашите музеи.
Соларов посочи, че предадените днес ценности са предмети, които са били обекти на досъдебни производства и които не са върнати на престъпниците, като добави, че се надява до два месеца да се покажат още.
Никога в България не е имало свободен пазар на археологически паметници на културата, това нещо може да бъде само предмет на престъпление, добави той.
Връчените днес културни ценности ще бъдат заведени във фондовете на Националния исторически музей. Директорът му Божидар Димитров посочи, че стойността им е около 300 хил. лева.
Тракийската ризница е един от най-добрите екземпляри, откривани в земите на траките. Тя се състои от две части - гръдна и гръбна, запазени заедно с разширенията, образуващи своеобразна "пола", която дава и наименованието на този вид брони - камбановидни. Отворът на шията не е изрязан, а образува висока яка, която от вътрешната част е била укрепена с железни пластини, част от които също са запазени.
Освен експозиционна, ризницата има и значима научна стойност, тъй като запазените от вътрешната страна железни части и забелязаните поправки могат да послужат за точна възстановка на този тип предпазно въоръжение.
Във фондовете на НИМ постъпват и три железни копия и железен меч от римската епоха.
В Националния исторически музей - чрез Сектор "Културно-историческо наследство" при Главна дирекция "Криминална полиция", предстои да постъпи и изключително ценна старопечатна книга - на Теофилакт, архиепископ на България, както се е самообозначил авторът на корицата, "Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет".
Книгата е издадена в Париж през 1542 г. Теофилакт е бил архиепископ на Българската автокефална архиепископия, основана от император Василий ІІ през 1018 г., която включвала всички епархии на Българската Патриаршия в Мизия и Македония.
За да бъде по-кратък титулът, архиепископите се подписвали често или с прилагателното "български", или с "архиепископ на България".
Съчиненията на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ (ок. 1084-1107), са ценни извори за историята на Византия и българския народ през 10-11 век. Най-важно за българската история и литература е неговото Пространно житие на Св. Климент Охридски, както и "Служба за светеца".
Първите преводи на произведения на Теофилакт Български на латински език излизат през 1477 г. в Рим и през 1518 г. в Париж. През 1524 г. са издадени, вече под негово име, Тълкуванията на Четирите евангелия от Новия завет в Базел. Следват преиздания, сред най-ранните и най-ценните, от които е и изданието от 1542 г. в Париж. След консервация старопечатното издание на Теофилакт Български ще украси витрина в ІV зала на НИМ.
