С редната брутна месечна заплата в България през първото тримесечие на 2025 г. достига 2 443 лева, което представлява ръст от 1,2% спрямо края на 2024 г., сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо същото тримесечие на предходната година, увеличението е 11,1%, което потвърждава устойчивата тенденция към нарастване на доходите, съобщи pariteni.bg.
Най-високо заплатени продължават да бъдат служителите в сектора на информационните технологии и комуникациите, където средната заплата вече достига внушителните 5 739 лв. След тях се нареждат финансовите и застрахователните дейности с 3 837 лв., както и професионалните дейности и научните изследвания с 3 387 лв.
На обратния полюс остават най-нископлатените сектори. В хотелиерството и ресторантьорството средната заплата е едва 1 514 лв., в селското, горското и рибното стопанство – 1 584 лв., а в категорията „други дейности“ – 1 669 лв.
Най-голямо процентно увеличение на заплатите спрямо първото тримесечие на 2024 г. се наблюдава в:
- „Култура, спорт и развлечения“ – ръст от 19,3%;
- „Строителство“ – с 17,5%;
- „Операции с недвижими имоти“ – с 16,5%.
По отношение на тримесечната динамика, най-силен ръст бележат:
- „Финансови и застрахователни дейности“ – с 9,0%;
- „Административни и спомагателни дейности“ – с 8,5%;
- „ИТ и комуникации“ – с 8,2%.
Разглеждайки секторната структура, прави впечатление, че частният сектор изпреварва обществения по темп на нарастване – 11,8% срещу 9,2% годишно, което показва динамиката на възнагражденията извън публичната сфера.
Най-високата месечна заплата за тримесечието е регистрирана през март – 2 556 лв., следвана от 2 407 лв. през януари и 2 366 лв. през февруари. Това потвърждава умерена, но стабилна възходяща тенденция в доходите.
Ръстът в заплатите е особено значим на фона на забавянето на инфлацията в страната и допринася за реално повишаване на покупателната способност на българските граждани. Секторните разлики обаче остават сериозни – заплатата в IT е почти четири пъти по-висока от тази в хотелиерството, което отново поставя на дневен ред въпроса за балансирано развитие и квалификационно преструктуриране на пазара на труда.
