72% от гражданите забелязват фалшиви новини в медиите. 13% или почти всеки десети, заявяват, че не познават феномена на фалшивите новини.
Това показва национално представително проучване, представено на конференцията „Фалшиви новини, пропаганда и геополитика“, организирана от фондация „Конрад Аденауер“, данните са на „Алфа Рисърч“, а извадката е от 1024 анкетирани.
Политиката на национална сигурност също e част от изследването: на доверие по този въпрос се радва Европейският съюз, следван от НАТО. Като цяло
Европейският съюз печели по-голямо доверие от Русия.
Всеки четвърти българин (25%) вижда всекидневно фалшиви новини в медиите, а всеки шести (17%) няколко пъти в седмицата, и още толкова – няколко пъти в месеца. Общо 72% са се натъквали на фалшива информация.
„Тези високи проценти свидетелстват, че макар и за българското обществено мнение този феномен да е относително нов, то вече проявява висока чувствителност към него“, коментира Боряна Димитрова, управляващ партньор на „Алфа Рисърч“. „Най-често разпознават фалшивите новини представителите на средното поколение с високо образование от големите градски центрове. Може да се предполага, че те са и най-критични към подобен род информация. За жалост хората от малките населени места с по-ниско образование, както и най-младите, по-слабо разграничават фалшивите новини, което ги прави потенциален обект на техните атаки.“
91% научават политически новини от телевизията.
След тях следват онлайн информационните портали - 24%, социалните мрежи - 23% и печатните медии - 18%. Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните. Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.
"Журналистите вече нямат монопол върху предлагането на новини и трябва да убеждават гражданите
още повече с качествено съдържание. Особено печатните медии и радио предаванията трябва наново да докажат своята значимост като източници на политическа информация“, посочи Кристиан Шпар, ръководител на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“.
Данните ясно показват, че огромното мнозинство продължава да следи новините по телевизията, но все повече зрители не се задоволяват с това, а паралелно насочват вниманието си и към други канали, които играят ролята на алтернативни източници за информация, свързана с политика“, отбеляза Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“.
Отделен аспект на изследването е доверието
към други държави и международни организации. 38% от българите имат голямо, респ. много голямо доверие в Европейския съюз. Други 38% му се доверяват по-умерено, а 24% малко или много малко. Не толкова много българи симпатизират на Русия: Все пак 33% гласуват на Русия високо или много високо доверие и 44% умерено доверие. Също така и Германия се радва на доверието на българите (31% високо/много високо, 43 процента умерено). Съединените Щати имат по-малки стойности на доверие със съответно 15% и 37%. НАТО се радва на голямо или много голямо доверие при 27% от запитаните, и на умерено доверие при 38%.
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
