П арламентът отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и прие повторно на второ четене текстовете. Промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ подкрепиха 126 депутати, 86 бяха против, нямаше въздържали се.
„За“ бяха ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и двама нечленуващи в парламентарна група депутати. Против бяха от „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Възраждане“, двама от „БСП-Обединена левица“, „Алианс за права и свободи“, „Морал, единство, чест“ и „Величие“.
Президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), с които правомощието по назначаване и по освобождаване на председателя на агенцията се възлага на Народното събрание.
Председателят ще има вече и трима заместници, вместо досегашните двама.
Още когато управляващата коалиция внесе този законопроект от днес за вчера, ясно изразихме позицията си защо не трябва да бъде подкрепен, коментира Цвета Рангелова от „Възраждане“ и отбеляза, че президентът е на същото мнение. „Безкрайно ясно е, че каквото управляващото мнозинство реши, ще бъде постигнато, но трябва да се кажат някои принципни неща“, обясни Рангелова.
По думите ѝ този законопроект е свързан с отнемане на законово дадена възможност на президента да назначава председателя на тази служба, която се занимава с националната сигурност и в този смисъл е част от изпълнителната власт.
Ако НС го избира, безспорно ще превърне този орган в политически, затова и правомощието е делегирано на президента, смятат от „Възраждане“.
„С този законопроект тези принципи са погазват, погазва се балансът между властите“, изтъкна Рангелова. От партията не разбират и защо се увеличава броят на заместник-председателите на трима. Изводът е за тотално овладяване и политизиране на орган, какъвто е ДАР, излъчвайки по един заместник от трите политически сили, които управляват в момента, посочи депутатът.
Николай Радулов, „Морал, единство, чест“ обяви, че неговата парламентарна група няма да подкрепи промените, но отбеляза, че на практика се ликвидира възможността да бъдат назначавани определени лица на определени позиции от служебни правителства.
„В тези случаи обаче разузнаването ще принадлежи на тази коалиция, която в момента гласува в НС“,
изтъкна той. Според него председателят да има трима заместници е малко пресилен ход, тъй като службата има 25% недокомплект. Забавно е да има заместник, който да отговоря за киберразузнаването, без да има технологически възможности за това, добави депутатът. Според него службата ще бъде трудно контролируема, ще се превърне в „бухалка“, която да изпълнява определени политически въжделения.
Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) е ключова структура в системата за национална сигурност на България, чиято дейност е регламентирана със закон. През 2014 г. Националната разузнавателна служба беше преименувана на ДАР и институционално позиционирана в системата на изпълнителната власт, непосредствено подчинена на Министерския съвет. По онова време, както и доскоро, председателят на агенцията се назначаваше с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок от пет години. Този механизъм целеше да осигури определен баланс и да гарантира политическата неутралност на разузнавателната служба.
През октомври 2023 г. обаче парламентарно мнозинство внесе и прие на първо и второ четене промени в Закона за ДАР. Съгласно новите текстове, правомощието по назначаване и освобождаване на председателя на ДАР вече се възлага на Народното събрание, което ще го избира по предложение на Министерския съвет. Законопроектът предвиждаше и увеличаване броя на заместник-председателите от двама на трима. Тази законодателна инициатива предизвика сериозни дебати и реакции.
Президентът Румен Радев упражни конституционното си право и наложи вето върху приетите разпоредби. В мотивите си държавният глава изтъкна, че промените нарушават принципа на разделение на властите и водят до политизиране на ДАР, подкопавайки нейната политическа неутралност, обективност и безпристрастност. Подобни аргументи бяха изразени и във връзка с идентични промени в законите за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), което очертава тенденция за преразглеждане на баланса на правомощията в целия сектор за сигурност.
