Предложената промяна за реформа на Дъблинския регламент не е в интерес на България, а нашите интереси не съвпадат с интересите на държавите в Централна или Западна Европа. Около това се обединиха български евродепутати от трите най-големи партии в Европарламента в рамките на семинара за справедливото разпределение на бежанците на Стария континент и създаване на обща система за убежище.
Новите правила предвиждат промяна на начина, по който страните-членки приемат и обработват молбите за предоставяне на убежище.
Докладчикът по реформата Сесилия Викстрьом - шведски евровдепутат от АЛДЕ, в началото на семинара в Брюксел обяви, че основната цел е солидарното разпределение на мигрантите в Европа. Една от мерките, които предлага докладчикът от малката група е държавите, които отказват да изпълнят квотите си за прием, да бъдат подложени на санкции - спиране на средства от структурните фондове. С мярката във вторник се съгласи и еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос.
Вчера шефът на Европейския парламент Антонио Таяни посочи също, че трябва да има наказания за страните, които отказват да приемат бежанци.
Към момента не става ясно кога новите правила за изменение на действащия регламент ще влязат за обсъждане в комисия, а после и за гласуване в Европейския парламент, а след това трябва да мине и през ЕК. Очакванията на Викстрьом са в комисия да влезе след лятото, но има над 1000 предложения за ремонт на доклада за промяна на Дъблинското споразумение.
През 2015 година се реши преместването на 160 000 бежанци от Гърция и Италия на квотен принцип, според който на нашата страна се падат около 1500 души, припомни евродепутатът Сергей Станишев от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Вишеградската четворка обаче бе категорично против. Чехия, Унгария, Словакия и Полша категорично отказаха да приемат плана на ЕС за преразпределение на мигрантите.
Това не е в национален интерес, посочи евродепутатът от ГЕРБ в ЕНП Емил Радев.
По думите му страната ни има сходни интереси с останалите гранични държави - Италия, Гърция и Малта. Гърция и Италия са пряко на пътя на мигрантите.
"Духът на солидарност е тежко подкопан. Всяка страна си мисли, че ще реши проблемите със стена", посочи Сергей Станишев. Той обаче попита какво ще стане, ако ние не изпълним нашата квота, а се окажем в ситуацията на Гърция или Италия.
Граничните държави имат едни интереси, държавите във вътрешността - други,
посочи лидерът на ПЕС.
По думите му Дъблинският регламент е правен в други условия, но към момента той не работи и също не е добър за страната ни.
От групата на социалистите и демократите предлагат премахването на условието нелегалните мигранти да бъдат връщани в първата страна от Съюза, в която са влезли.
Предложението на Европейската комисия е за всяка държава да има фиксиран праг за прием, спрямо размера на територията и икономическия си стандарт.
Ако количеството молби за убежище надвиши 150%, съответната страна ще започва да препраща кандидатите в останалите членки. Групата на Станишев обаче предлага този процент да е 100, а Емил Радев заяви, че ЕНП са се обединили около 75%.
Ангел Джамбазки от Групата на Европейските консерватори и реформисти
посочи, че цялата група иска твърди граници и са против квотното разпределение.
Но едно е сигурно - всеки ден новините показват нуждата от промяна на Дъблинските регламенти, заяви той.
И тримата ни евродепутати обаче са категорични, че всички погранични страни за ЕС могат да излязат с общо решение за промяна.
