Т урски шофьори заплашиха, че ще спрат движението и на коли и автобуси през ГКПП Капитан Андреево, ако до полунощ не бъде прекратена блокадата, наложена от българските превозвачи.
Опашката от товарни автомобили на граничния пункт вече е близо 15 км. Блокиран е и ГКПП Лесово
Над 100 представители на малки транспортни фирми от Югоизточна България спряха преминаването на всички тежкотоварни автомобили през пункта в понеделник като ответна реакция на турските митничари, които спряха обработката на документи на български тирове.
Следобед към мястото замина зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Антон Гинев, съобщиха от Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията.
Гинев ще обсъди на място различни варианти за решаване на затрудненията на превозвачите.
Пред БНТ вицепремиерът Даниела Бобева съобщи, че в понеделник ще има среща на министрите на транспорта на двете страни. България е готова дори на компромис, за да се реши по-бързо проблемът, каза тя.
Бобева каза, че през нощта България ще предостави на Турция половината от предварителната квота разрешителни и се очаква границата да бъде отворена.
Изпълнителният директор на турската автомобилна асоциация Фатих Шенер каза, че превозваческата криза е
засегнала много сериозно турския износ.
Блокирането на ГКПП Капъкуле, откъдето минава по-голямата част от турския износ за Европа, забавя турския износ. Забавянето засега е с около 1000 тира дневно, каза Шенер.
Той призова страните "спешно да направят каквото е необходимо за нормализиране на превозите през турско-българската граница".
Според Шенер Турция и България досега са осигурявали насрещно разрешителните за превозите, но сега в случая ставало дума за
"заплаха, шантаж" от българска страна.
"България не издаде достатъчно разрешителни за транзитните превози на турските тирове, за да минават през България на път за Европа. За първото полугодие трябваше да издаде 125 хил. транзитни разрешителни, но издаде само 5000, и използва това като шантаж. Турското министерство на транспорта, корабоплаването и съобщенията настоява да бъдат издадени договорените транзитни разрешителни, защото има споразумение, което е подписано от транспортните министри на двете страни, и трябва да бъде спазено. Но след като не бе спазено, двете страни взаимно затвориха границите на 30 януари", казва той.
Развитието на турската икономика се базира на износа за Близкия изток, Африка, Средна Азия, но в голяма степен и за Европа, поради което износът за Европа е особено важен. Той минава през две държави – България и Гърция. След като България затвори Капъкуле, Турция трябваше да пренасочи тировете към Ипсала на границата с Гърция. Но капацитетът на Ипсала е много ограничен, инфраструктурата там не е добра. Ако през Капъкуле преминават по 300-400 тира дневно, през Ипсала минават едва 50 или 60 тира. След преговори с гръцката страна пропускателният капацитет на Ипсала е бил увеличен на 100-150 тира дневно, но въпреки това са се натрупали опашки, дълги десетки километри.
Турската страна работи и върху други
алтернативни модели за заобикаляне на превозите през България,
но за разработката им се иска време. Турция има опит от кризата със Сирия, когато спешно пусна транспортна линия през Египет за страните от Залива и сега обмисля подобен вариант и за превозите през България.
Друга страна на кризата на турско-българската граница е Европа. Турските транспортни власти подчертават, че проблемите с разрешителните започнали след като България бе приета в ЕС. "Българските превозвачи сега искат дял от тортата (която е на стойност между 500 млн. и 750 млн.евро) на турските тирове за европейските пазари", заяви турският министър на транспорта, морската администрация и съобщенията Лютфи Елван.
Европейските браншови институции трябва да окажат натиск върху България,
смятат турските транспортни власти, тъй като проблемът засяга и европейските страни, главно Германия. По официални данни около 29 на сто от износа на Турция е на немски фирми, базирани в Турция.
Според Фатих Шенер проблемът с транзитните разрешителни на България "виси като дамоклев меч" над главите им.
"Не може да се живее вечно със заплахата от страна на България за нашия износ за Европа.
Ако няма да минаваме през България, ако България няма да се държи като добра съседка и е решена да затвори вратите си за турските превозвачи и така да влоши отношенията си с Турция, няма какво повече да се прави. Това е национален въпрос. Ние трябва незабавно да поискаме намесата на европейските институции, защото маршрутът, по който ще минава износът ни за Европа, е първостепенен проблем, който виси като един дамоклев меч на българите над нас. Съюзът на турските борси и палати и Парламентът на турските износители са решителни за това. Приходите на България от турските превозвачи са между 250 и 300 млн. евро. Това представлява един процент от националния доход на България", казва Фатих Шенер.
Много турски шофьори настояват за по-активна и спешна намеса на турското транспортно министерство за разрешаване на проблемите им. Всъщност и турските, и българските отговорни представители подчертават в изявленията си, че защитават интересите на собствените си превозвачи.
За 21 февруари е насрочена среща между делегациите на транспортните министерства на двете страни.
