А встрийски гражданин е в болница с опасност за живота след падане от древен каменен зид в Археологическия резерват „Велики Преслав“.
Инцидентът е станал около 3:40 часа на 21 юни, когато 31-годишният мъж е паднал от височина около 300 метра.
Пострадалият е транспортиран до Многопрофилната болница в Шумен, където е установена тежка черепно-мозъчна травма и кръвоизлив в мозъка.
Медиците са го настанили за спешно лечение, като състоянието му остава критично.
Според данни на ОД на МВР-Шумен, мъжът е бил на разходка в района на резервата преди падането.
Образувано е досъдебно производство, което цели да изясни всички обстоятелства около инцидента.
Велики Преслав е исторически град в Североизточна България, който заема централно място в българската средновековна история. Разположен е в близост до днешния град Велики Преслав и е административен център на едноименната община в област Шумен.
Градът е известен най-вече като втората столица на Първото българско царство, играейки ключова роля в политическия, културния и религиозен живот на държавата през X век.През 893 г., по време на Преславския църковно-народен събор, княз Симеон I взема съдбоносното решение да премести столицата на България от Плиска в Преслав.
Този акт бележи началото на „Златния век“ на българската книжнина и култура. Градът е изграден като внушителна крепост с мощни защитни стени, разделена на Вътрешен и Външен град. Архитектурният му облик е силно повлиян от константинополските стандарти, отличавайки се с пищни дворцови комплекси и величествени църкви, като известната Златна (Кръгла) църква, символизираща разцвета на средновековната българска архитектура.
Преслав се утвърждава и като най-значимото средище на Преславската книжовна школа, където работят видни книжовници като Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Тук се полагат основите на старобългарския език като официален и литературен език, а производството на преславска рисувана керамика – характерни керамични плочки с образи на светци и геометрични орнаменти – се превръща в уникално явление за европейското изкуство от онази епоха.
Значението на града започва да затихва след византийското нашествие през 971 г., когато е превзет от войските на император Йоан Цимисхий. Въпреки че по-късно за кратко възвръща част от статута си, политическият център на българската държава постепенно се измества.
Днес на мястото на средновековния град се намира Национален историко-археологически резерват „Велики Преслав“. Той обхваща останките от двореца, базиликите и крепостните съоръжения, които са обект на постоянни археологически проучвания. Музеят към резервата съхранява едни от най-ценните артефакти от българското средновековие, включително прочутото Преславско златно съкровище и множество епиграфски паметници.
Велики Преслав остава символ на българския национален дух, държавност и културен възход, като всяка година привлича хиляди посетители, търсещи досег с богатото историческо минало на страната.
