София има много паметници и храмове. В подножието на Витоша, там където трамваите пробуждат през отворените прозорци жителите на улица "Граф Игнатиев", заключен между плачещите върби и докосван от полета на гълъбите, се издига един божествен храм. Храмът на изпълнените обещания.
До настъпването на 20 век църквата "Св. Седмочисленици" се казва Коджа Дервиш Мехмед пашовата джамия. Позната е още като "Имарет джамия" или просто "Черната Джамия". Наричат я така заради цвета на минарето, вдигнато от витошки черен гранит. То пада при едно от земетресенията през 18 век.
По-късно хората погрешно ще мислят, че името й е заради тъмната слава на пристройките в двора, които се ползват като затворнически килии.
Смята се, че Черната Джамия е построена върху основите на древен манастир, посветен на Свети Иван Рилски. В онези времена турците често съграждат своите храмове върху места, смятани за свещенни преди тяхното идване.
1562 година. Константинопол е паднал преди повече от век. На трона на византийските императори вече седи падишах. Наричат го Сюлейман I Великолепния. Войските на неговата млада империя настъпват все повече в пределите на разединена Европа.
Докато западните монархии на Стария континент колонизират Новия свят, османците вече са стигнали пред стените на Будапеща. Преданието разказва, че на път за Унгария султан Сюлейман Великолепни станувал с войските си край София. През нощта той имал видение за победа. На сутринта разказал на софийския управител Мехмед паша, че ако сънят му се сбъдне, ще издигне храм за благодарност на бога.
Армията на Сюлейман бие маджарите в битката при Мохач и превзема Будапеща в същата тази 1562 г. Две години по-късно в София е вдигната джамията с черното гранитно минаре. Така султанът изпълнява обещанието си.
По волята на Сюлейман I с градежа се заема самият Коджа Синан - главният архитект на империята. Автор на величествената джамия Султан Селим в Одрин и на още десетки храмове, дворци, библиотеки, бани, мостове и чешми.
Когато строи Черната джамия в София, Синан е едва 39-годишен. Градежът е толкова здрав, че и след пет века творението му остава непокътнато, макар и без черното си минаре. Занемарена в годините на упадъка на империята, джамията е превърната в склад за муниции. Така я заварват руските войници, когато победоносно влизат в София през 1878 г.
Сградите около джамията също са със здрави стени, затова ги използват за затвор. Превратностите на съдбата и политическите битки между новите български лидери правят така, че в една от тези килиите попада и големият държавник Петко Каравелов. Казват, че там, в сумрака на студеното мазе, той дал обещание. Когато излезе на свобода да направи така, че на това място да има красив православен храм.
През 1897 г. Министерският съвет се разпорежда старата Черна джамия да се преустрои в църква. Така и Петко Каравелов изпълнява даденото обещание. И дори става кръстник на храма, изричайки: "Ние предлагаме тази църква да се казва "Свети Седмочисленици", или както ги зоват още Светите светлозарни учители, на които толкова много дължи славянството". Храмът става и вечен дом на великия български държавник, чийто гроб е още там - пред олтарната стена.
Преустройството на джамията в църква е дело на големия руски архитект Александър Померанцев, а след него по идеята работят и българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов.
Заветът на Каравелов остава да живее и след него. "Свети Седмочисленици" се издига в прослава на светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Те са светлозарните учители, които величае бележитият български държавник. Седмината, благодарение на които светото писание става достъпно за милиони българи и славяни. Защото преди тях библията се чете само на латински, старогръцки и староеврейски език.
"Свети седмочисленици" - защото тяхно е и най-голямото изпълнено обещание - да бъде преведено божието слово на български език!
