Това заяви в интервю за БТА Калин Христов, министър на финансите в служебното правителство.
Структурните реформи водят до растеж,
а харченето на средства - до временно раздуване на икономиката до момента, в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично, каза Христов.
Това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър. Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства може да стимулира икономиката, добави финансовият министър.
Светът като цяло има голямо ниво на задлъжнялост на публичния и частния сектор, съчетано със структурни проблеми и в Европа, и в Америка, а това потиска икономическия растеж в световен мащаб, коментира Христов.
Той подчерта, че очакванията за по-бавно възстановяване от кризата не са само наш локален феномен, а се наблюдават и в прогнозите на ЕК, МВФ и други международни финансови институции.
В актуализираните от правителството Национална програма за реформи и Конвергентна програма на България (2013-2016) Министерството на финансите
предвижда икономически растеж от 1 процент през тази година,
ускоряване през следващата година до 1,8 процента и достигане през 2015 г. до 2,9 процента.
Калин Христов посочи, че отлагането във времето на възстановяването на икономиката води и до преоценка на прогнозата за заетостта - през тази година все още ще има спад на заетостта от 2,4 процента, а едва през следващата се очаква минимален растеж на заетостта от 0,4 процента.
Прогнозата за инфлацията е за 1,8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2,7 процента, но все още ще остане на много ниски нива, каза Христов.
Промяната в очакването за растежа променя скоростта, с която се върви към балансиран бюджет. Оставаме с дефицит от 0,8 процента до 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г., каза Калин Христов и допълни, че идеята е, когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля.
Това обаче не означава, че страната ни може да си позволи висок дефицит.
Реализирането на бюджетен дефицит от три процента е допустимо, когато икономиката е в състояние на значителен спад, а такова в момента нямаме, подчерта финансовият министър.
Ако се допусне увеличаване на дефицита, срещу страната ни ще бъде заведена процедура за неспазване на Фискалния пакт, който сме подписали и който е приложен в Закона за публичните финансите, посочи Христов.
Според новите европейски регулации, несъобразяването с изискванията за финансова стабилност е основание за замразяване на европейските фондове, коментира министърът.
Финансовият министър е категоричен, че
няма заплаха за изпълнението на бюджета за тази година
и по предварителни данни за първото тримесечие на 2013 г. приходите се реализират с незначителни отклонения от планираните.
Христов не очаква да се наложи актуализация на бюджета след изборите.
Фискалният резерв в момента е в размер на около 5 млрд. и 300 млн. лв. и дори и след плащането през август на шестмесечната облигация, пусната на вътрешния пазар, за да бъдат финансирани субсидиите на земеделските стопани, резервът в края на годината ще е над минимално изискуемото ниво по закон.
Източник: БТА
Последвайте ни
