След днешните размишления на експремиера Бойко Борисов за записите от личната му тоалетна, отразени обилно в повечето медии, една колежка ми написа в скайпа: "Мисля, че днес надминахме по дивотия всичко, правено досега".
Трудно е да се прецени дали е права или просто е прекомерно отвратена от последните събития.
Все пак, не е за хвалба, ама сме били свидетели на много дивотии. Пък и да не забравяме, че по темата с подслушания разговор в къщата на Борисов в Банкя все още не се е изказал Цветан Цветанов.
Няма как обаче да не направи впечатление, че от два дни Борисов коментира един близо двучасов разговор само откъм краткия, но характерен епизод с престоя на Мирослав Найденов в тоалетната на дома му.
Нито дума за събитията извън това помещение, наситени с данни за престъпления.
Безспорно, неуютно е да се съмняваш в сигурността на светая светих на собствения си дом.
Но нека не забравяме, че същият този човек, бидейки премиер, заяви покрай скандала "Мишо Бирата", че не вижда нищо лошо да бъдат подслушвани министрите му, защото това му дава сигурност.
Същият този човек, бидейки все още премиер, през февруари отправи към журналисти сакралната фраза по повод на скандала с делото "Буда": "Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички." Сега обаче, от същия този човек чуваме възмутени вопли: "Всички хора пикаят. Кой обаче записа тоалетната?"
Традиционно Бойко Борисов обяснява управленските проблеми на битово ниво – "дал съм дума на президента", "тоя, дето ритам с него футбол", "всички пикаят", просто защото това ниво му е достъпно. Само че този път едва ли ще хване електората на принципа "вие сте прости, и аз съм прост".
Първо, на практика той призна, че такъв разговор в къщата му се е състоял. Още по-силно доказателство е оставката на градския прокурор на София Николай Кокинов, подадена два пъти.
В петък Кокинов поиска да бъде освободен от началнически пост, в понеделник подаде оставка и като прокурор и поиска да напусне системата.
Главният прокурор Цацаров и в понеделник също заяви своята увереност, че оповестеният в медиите разговор е автентичен. Каза го, след като и в петък, и в понеделник сутринта е говорил с един от участниците в разговора – Николай Кокинов.
Така че е напълно ясно защо Борисов така публично се вълнува за сигурността на тоалетната си. Той просто няма полезен ход.
А хора като него не признават грешки и вини, подобно признание заплашва да срине феномена "Борисов".
Интересното е, че четири години управляващите от ГЕРБ залагаха на тезата, че съдебната власт е безконтролна, а сега единственият, който реално ще бъде санкциониран в резултат на скандалния разговор е Николай Кокинов.
Борисов се крие зад имунитета си, а Мирослав Найденов, както се разбра, очаква разследване проформа.
Все пак, дотук нещата се развиват в правилна посока, но е много важно накъде ще тръгнат.
Засега никакви прогнози не могат да се правят, защото оставката на Кокинов от поста на градски прокурор на София е само едно далечно начало. Нито жертването на поста, нито дисциплинарното производство и напускането на системата няма да са достатъчни.
Ако се спре дотук, това ще е поредното доказателство за омертата в съдебната система. При която Кокинов ще се окаже просто един бушон.
В разговора на тримата в Банкя има очевидни данни за престъпление, главният прокурор ясно даде да се разбере, че за него няма никакво съмнение, че Кокинов предварително е дал на Борисов доклада от проверката в МВР за злоупотреба със СРС непосредствено преди официалното обявяване на резултатите от прокуратурата.
Но това е само една малка част от всички данни за престъпления срещу правосъдието, търговия с влияние, изнасяне на класифицирана информация, злоупотреба с еврофондове и т. н., които се съдържат в този запис.
Той обаче не бил СРС и затова не можело да се докаже престъпление, повтарят като лайтмотив вчера и днес предимно фенове на Борисов.
Не е точно така. Дори и частен запис може да бъде използван като веществено доказателство. Също както записите от камерите по улиците например могат да се използват за доказване на всяко престъпление, извършено там – отвличане, убийство, катастрофа и т. н.
Такова веществено доказателство подлежи на техническа експертиза, може да бъде подкрепено от свидетелски показания, както и от доказване на фактите, споменати в самия разговор.
Например, как и кога докладът на прокуратурата се е оказал у Бойко Борисов? С кого разговаря той в 8,30 сутринта и му съобщава за констатациите от проверката? Защо Мирослав Найденов толкова се тревожи от възможността да се извадят наяве данните за обществените поръчки, провеждани от министерството?
Защо го притеснява проверката на пиарските договори? Колко свидетели има на сутрешното рандеву и какво биха могли те да споделят? И още много други интересни детайли, незаслужено пренебрегнати досега.
Например интересния начин, по който Николай Кокинов описва важността на Софийската апелативна прокуратура "на три граници". Прокуратурата не е митница, но се занимава с разследване на контрабанда. И някак всичко звучи много като оферта.
"Записите от тоалетната" са една диагноза за кошмарната система от зависимости, с помощта на които се управлява България. Една система, която мълчаливо суспендира конституцията.
Изключително несправедливо и крайно неблагоразумно е обаче да се очаква от прокуратурата и единствено от нея да даде разрешение и изцеление на този проблем. Самата прокуратура е дамгосана от него, тя е част от него и доказателството се съдържа в самия запис.
Дори да приемем, че настоящият главен прокурор искрено желае да прилага закона докрай, пак трябва да сме наясно, че това не е достатъчно.
Затова е крайно притеснителен начинът, по който президентът, премиерът, вътрешния министър, основните политически сили и част от гражданското общество седят отстрани и кротко чакат прокуратурата да покаже, че е с "развързани ръце". А кой и кога ги развърза е отделна тема.
