С пълно единодушие членовете на Висшия съдебен съвет гласуваха „за” и се разделиха на съдийска и прокурорска квота, съобщи БНР.
След заявките на петима членове на Съвета да подадат оставка, преди днешното заседание, определено и като „историческо”,
беше постигнато съгласие по формулата – в съдийската квота да влязат онези членове на Съвета, които преди да станат съдебни кадровици, са били само съдии.
Така Соня Найденова и Галина Карагьозова от т.нар. „опозиционери”, за които се твърдеше, че могат да бъдат разпределени в прокурорската квота, ще бъдат в съдийската, а Каролина Неделчева и Юлиана Колева ще бъдат част от прокурорската, където отиват работилите преди избора им за съдебни кадровици като прокурори, следователи и адвокати.
Очакваше се разделянето на ВСС да бъде проблематично и то породи напрежение, защото 11-те представители на парламента във ВСС трябваше да се разделят на две групи по силата на промените в Закона за съдебната власт, но измежду тези 11 души има 8 съдии, а съдийската квота е за шестима души.
С тези промени приключва работата на ВСС в досегашния му вид.
Предстои гласуване на правила за работа в новия състав. ВСС ще може да възстанови работата си, която беше временно замразена до приключване на процедурата по разделяне на две колегии.
„Това беше най-разумният и обективният начин да се раздели ВСС”, коментира правосъдният министър Екатерина Захариева, според която, ако е бил избран друг критерий вместо последна месторабота, например „професионален опит”, разделянето би било проблематично.
Захариева определи създаденото напрежение около разделянето на квотите като изкуствено. „Историческо заседание е наистина, защото
единствено този път самият ВСС ще вземе решението как да се раздели.
В закона вече, който действа, сме предвидили за следващия ВСС, тогава, когато народните представители номинират, ще са длъжни да се съобразят с професионалната квалификация и да предлагат конкретния кандидат за член за конкретната колегия, т.е. самото НС ще избира по колегии членовете на ВСС”, каза още Захариева.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов също коментира разделянето: „Това е еднократен и важен акт за ВСС. Исторически той ще се случи само веднъж. Смятам, че е време да покажем, че мъдростта е фактор в съдебната система.
На висш пост, когато се извършва определена дейност, е нормално да има и подобаващо възнаграждение,
но след като има такъв обрат у политиците, най-малко това е непоследователно”.
В началото на годината България беше разтърсена от скандал, в центъра на който беше Висшият съдебен съвет. Той започна на 14 януари 2016 г., след като премиерът Бойко Борисов неочаквано се появи на заседание на ВСС. Причината беше, че малко преди това Лозан Панов показа пред журналисти съдържанието на СМС, изпратен до премиера. Текстът на СМС беше: „Лозан Панов отново предложи да ви викаме във ВСС по записите за двете каки! Не го приехме”.
От него става ясно, че един от членовете на ВСС е уведомил Борисов за случващото се на заседанието на ВСС. На него трябваше да бъде обсъден т.нар. казус „Яневагейт“ - разговор между съдийките Янева и Ченалова, в който е намесено и името на Борисов. Пред ВСС Борисов заяви: „Вие ме атакувате политически сега. Дойдох, за да ви обясня, че нямам общо със случая "Яневагейт". Вие ме вкарвате пак тук за незаконен запис. Първото, което е, трябва да попитате законно ли е, или не“.
Ситуацията във ВСС се задълбочи, когато на 20 януари бе поискана смяната на досегашния представляващ съвета Соня Найденова с Димитър Узунов. Последният беше избран с 13 гласа.
Парламентът прие на второ четене промени в Конституцията, предвиждащи разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии
– съдийска и прокурорска през декември миналата година, но промени съотношението на квотите за избор на членовете им спрямо приетите на първо четене текстове. Това накара правосъдния министър Христо Иванов още същия ден да подаде оставка.
криза, която тихо расте" />
