За пръв път България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело, в което изтезанието е основно сред установените нарушения.
С решение по делото "Юрий Ленев срещу България" от 4 декември 2012 г. съдът установява, че той е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания, съобщи Българският хелзинкски комитет.
Юри Ленев бе осъден през 2003 г. на първа инстанция на доживотен затвор, заедно с още четирима подсъдими за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. През 2006 г. апелативният съд отмени присъдите.
Съдът в Страсбург присъжда обезщетение на жалбоподателя в размер на 27 хил. евро за претърпени неимуществени вреди, както и 4 хил. евро за разноски по делото.
Ленев бил арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. Той е транспортиран с микробус с качулка на главата до Копривщица. Изтезанията започнали още по пътя и продължили във вилата на МВР в Копривщица.
След това Ленев бил разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел "Тежки престъпления срещу личността" в националната полиция. Разпитът бил свързан с евентуалното му съучастие в убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов.
По време на задържането му във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства без за тях да е получено разрешение по предвидения в закона ред.
След разпита в Копривщица Ленев бил отведен обратно в София, където е задържан по обвинение в съучастие в убийството на Луканов в ареста на Националната следствена служба. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов.
Същия ден бил прегледан от лекарката на службата, която установява "множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак".
Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му в резултат от малтретирането. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията.
В резултат на изтезанията Ленев дава самоинкриминиращи показания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор за съучастие в убийството на Андрей Луканов. Впоследствие обаче той, както и другите съучастници, е оправдан, като съдът отказва да зачете тези показания, за които приема, че са добити в нарушение на закона.
Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда.
На 30 октомври 2006 г. полицейските служители са оправдани от Софийския военен съд. Той приема, че те са използвали сила законно с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение е окончателно.
В решението си ЕСПЧ приема, че жалбоподателят е бил изтезаван в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание.
В оценката си на характера на малтретирането като изтезание (за разлика от нечовешкото или унизително отнасяне) ЕСПЧ обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.
Съдът също така обръща внимание на неговото транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в "секретна база" на МВР в Копривщица, посочват от БХК.
Съдът заявява, че "не се съмнява, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което той прави. То следователно следва да се оцени като изтезание по смисъла на член 3 от Конвенцията".
Съдът е установил и процесуално нарушение на член 3 поради неефективното разследване, в резултат от което нито едно от лицата, участвали в изтезанието на Ленев, не е осъдено. Нещо повече, Съдът преценява, че по самия си характер наказателните обвинения срещу тях, които приключват с оправдаване, не са насочени към основното, от което той се оплаква - "че той е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание". Това повдига сериозния въпрос с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание, задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия.
