„Съдебната система в България е най-корумпирана”. Това заяви Калин Славов от Асоциация „Прозрачност без граници” при представянето на данните от Световния корупционен барометър за 2016 година.
Борисов: Да хванем бика за рогата
„Алфа Рисърч”: За 58.6% от хората корупцията расте
Борисов към ГЕРБ: Ако докопам някого от вас, няма да имам милост
В България най-силно засегнати от корупция са съдебната система - 42%, парламентът - 41%, данъчните служби - 32%, полицията - 31%, публичната администрация - 31%, местната власт - 29%, бизнесът - 20%, президентът и правителството - 20%, религиозните структури - 18%.
В същото време секторите най-засегнати от корупцията в световен мащаб, според Световния корупционен барометър за 2016 година, са парламент - 31%, публична администрация - 30%, бизнес - 26%, местна власт - 26%, президент и правителство - 25%, данъчни служби - 25%, съдебна система - 24%, полиция - 22%, религиозни институции - 17%.
Корупцията е съизмерима с безработица и престъпността като ключов проблем.
Плащането на подкупи за дължими публични услуги в България са най-много в сектор здравеопазване - 16%, университетско образование - 15%, пътна полиция - 13%, училищно образование - 7%, социални грижи - 4%, регистрационни служби - 2%.
Славов заяви, че през последната година у нас 17% от анкетираните са платили, когато са имали работа с публични услуги.
Същевременно в Румъния например промяната е най-видна във висшите етажи на властта, докато в административната част все още на всеки трети румънец му се е налага да плаща подкуп.
В България само 19% от лицата, които са участвали във форма на корупция, са подали сигнал за това. Въпросът е по-нататък в неефективната система за превенция срещу корупцията. Оказва се, че повечето сигнали не са ефективно обработени по една или друга причина.
„Защитата е проблем и в целия ЕС. Възможността да бъдат преследвани на работното си място, ако изнесат информация за подкуп, е много голяма. Това е свързано и с манталитета на работа на хората”, допълва Славов.
Страх от негативни последици за гражданите има и в ЕС, и в България около 30%. Голяма разлика между останалите страни от общността и България има при твърдението, че корупцията е трудно да се докаже, както и при твърдението, че нищо не може да се направи. В България е налице много по-песимистична представа спрямо общото изследване. Това води до извода, че българските граждани имат песимистична нагласа към противодействието на корупция и причината за това е в липсата на адекватно разследване на корупцията у нас. Остава впечатлението у хората, че корупцията остава ненаказана и не е достатъчно разследвана.
В България 37% от хората считат, че нищо не могат да направят, за да спрат и ограничат корупцията.
