Проучване: Удовлетвореността от съда нараства

Увеличава се удовлетвореността от работата на съдилищата сред граждани и техни клиенти.

Това е един от изводите на третото национално представително изследване на социологическата агенция "Алфа рисърч" за съдебната реформа и правораздаването, направено по проект на Програмата за развитие на съдебната система (ПРСС).

От януари организацията изпълнява тригодишен проект "Усъвършенстване на работните процеси в съда", финансиран от фондация "Америка за България.

За първи път от 2006 г., когато бе направено първото подобно проучване, се виждат - макар и слабо изявени,

положителни тенденции в оценките на гражданите,

казва в интервю за БТА Велислава Делчева, председател на Управителния съвет на ПРСС.

През 2000 г. 11 пилотни съдилища започват да изпълняват нови стандарти за добро управление и оперативност. Днес съдилищата, които се стремят да подобрят работата си и да правят реформи по програмата "Съдилища-модели и съдилища-партньори", са 43, като тенденцията е броят им да се увеличава.

Удовлетвореността, която регистрира изследването, се дължи най-вече на безпристрастността на съда, на липсата на излишно отлагане на делата, по-добрия публичен достъп до информация по текущи дела, по-бързото насрочване и приключване на делата, лесното и бързо получаване на съдебни решения, по-внимателното и вежливо обслужване от страна на административния персонал.

За разлика отпреди десет години съдилищата вече използват достиженията на информационните технологии, което подобрява достъпа до информация за делата и решенията по тях, обяснява Делчева.

В повечето от съдилищата има електронни системи за управление на делата, вече работят обучени съдии и съдебни служители, делата се разпределят на случаен принцип чрез информационна система.

Съществен резултат според изследването е постигнат и при скоростта на делата

През 2007 г. броят на хората, отбелязвали забавяне на делото, бил равен на тези, които не са имали забавяне. Сега делът на хората, които посочват забавяне, е два пъти по-малък от тези, при които не е имало забавяне на делото.

Ако преди отлагането на делата е било както по вина на страните, така и по вина на съда, сега на практиката много по-малка част от делата се отлагат по вина на съда - през 2007 г. по мнение на страните по вина на съда се отлага почти всяко второ дело, докато през 2010 г. процентът е 17.

Все още противоречиви са мненията за откритостта и прозрачността в работата на съда - 38,4% от анкетираните в съдилища, подкрепени от ПРСС намират, че съдът е станал по-открит и прозрачен в резултат на съдебната реформа, но приблизително същия дял не споделят това мнение (34%).

Нарастват оценките на страните по дела за безпристрастността на съда по случаите, по които те са се обърнали към него.

Все още обаче съществува сериозна критика към безпристрастността на съда по принцип.

Изследването показва, че все още по-голямата част от

информацията за случващото се в съдебната система идва от медиите,

казва по този повод Делчева.

Това по думите й обикновено е свързано с липсата на напредък по знаковите дела и разкритията за нерегламентирани връзки на представители на правосъдната система, както и с високите обществени очаквания тя да бъде коректив срещу всяка форма на злоупотреба с власт - роля, която тя все още не изпълнява.

Липсата на ефективно наказателно преследване на корупцията вътре в съдебната власт и бавно развиващите се механизми за вътрешна и външна отчетност продължават да бъдат сериозни проблеми и изискват спешни мерки, казва още Делчева.

В България работят над 2300 съдии. Справките показват, че броят на съдиите спрямо населението на страната е над средното за държавите от ЕС, припомня Делчева.

В отделни съдилища и прокуратури обаче съдиите и прокурорите са в пъти по-натоварени от свои колеги.

"Отчита се и подобряване на условията на труд в съдебната власт, увеличаване на възнагражденията и възстановяване на привлекателността на магистратската професия.

Поставени са основите за надеждно и качествено професионално образование на магистратите. Има организационни и материални условия за подобряване на ефективността на правосъдието в сравнение с ранните години на съдебната реформа", казва още Делчева.

През 2009 г. съдилищата общо са разгледали около 600 хил. дела,

от които малко по-малко от 400 хил. са приключили в тримесечен срок. Около 22% повече дела от миналата година са били разгледани в тримесечния срок.

"Тези цифри са добри. Но въпреки това съдилищата трябва да положат повече усилия за въвеждането на вътрешни времеви стандарти и механизми за тяхното спазване, за следенето на висящите дела и взимането на мерки при забавяне, за анализ на повтарящите се причини за отлагане на заседанията и за предприемането на предварителни стъпки това да не се случва.

Съдилищата трябва и по-активно да препращат към други методи за решаване на спорове, защото медиацията и спогодбата все още не се използват достатъчно", обяснява Делчева.

Ситуацията в съдебната система е динамична, приоритетите се променят и сега според Делчева трябва да се обърне внимание върху нови области, които в началото на реформата не са били актуални.

На дневен ред сега са проблемите в области, свързани с

борбата с корупцията, оценка на натовареността и ефективността в работата

на съдилищата, оценката на работата и атестирането на отделните съдии, казва тя.

Съдилищата трябва да се отворят повече към гражданите, да предоставят повече и по-разбираема информация, да запознават непрекъснато медиите и обществеността с промените, които правят и усилията, които полагат, подчертава Делчева.

Време е вече да се създаде предсказуемост на съдебните решения, което до голяма степен според Делчева ще допринесе за повишаване на общественото доверие в българския съд.