П осланиците у нас на Австрия Роланд Хаузер, на Белгия Аник Ван Калстър , на Великобритания Джонатан Алън, на Дания Кристиан Кьонигсфелт, на Холандия Том ван Оорсхот, на Финландия Харри Салми и на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан излязоха с писмо в подкрепа на съдебната реформа у нас.
Това, че българите обсъждат управлението на съдебната система, е добър знак, пишат посланиците на семетте европейски страни в обща позиция, публикувана във в. "Сега".
Когато група от уважавани професионалисти изразяват загриженост и повдигат важни въпроси в съдебната сфера, те заслужават специално внимание и задълбочен отговор, казват посланиците.
Те припомнят, че "на 10 декември 2014 г. петнадесет съдии от Софийския градски съд - ключова юрисдикция в държавата, отговорна за някои от най-чувствителните дела, публикуваха отворено писмо до Висшия съдебен съвет с призив за оставката на председателя на съда и двама от четиримата й заместници. На следващия ден 25 други съдии от Софийския районен съд се присъединиха към протеста на колегите си. След това същото направи и Съюзът на съдиите в България. Много други съдии също изразиха подкрепа за колегите си. На 18 декември 33 адвокати подкрепиха инициативата. Председателят и заместниците й незабавно отхвърлиха призива за оставка и твърденията в отвореното писмо".
Не сме ние хората, които да отсъдят кой има право и кой няма в случая. Но самият факт, че съдиите повдигнаха тези въпроси, е в полза на българската съдебна система и обществото, посочват посланиците и продължават:
"Когато група от уважавани професионалисти изразяват загриженост и повдигат подобни въпроси, те заслужават специално внимание и задълбочен отговор. Това е положителен знак за едно отворено, демократично общество, в което хората чувстват, че могат да изразят своето мнение по въпроси като тези. Разбира се, протестите на гражданското общество през 2013 г. бяха подобен важен момент за България. Отговорът на институциите към тази загриженост е от решаващо значение.
Отличителен белег на отвореното и демократично общество са неговите независими институции, способни да действат без политически натиск: това включва независима съдебна система, която може да разследва, повдига обвинение, осъжда и вкарва в затвора без страх или протекции над когото и да било, както и възможността на правоприлагащите органи и правосъдните институции да покажат адекватна, твърда и прозрачна реакция в отделните случаи. Положителни примери на такива практики вече бяха дадени и добре приети на други места в региона.
Свидетели сме на положително развитие и в България, включително с приетата на 17 декември от Министерския съвет Стратегия за реформа в съдебната система. Народните представители също ще имат огромна отговорност при прегледа на текстовете, които ще поставят основата на тази толкова нужна реформа.
В крайна сметка магистратите ще бъдат ключовите действащи лица, които да направят така, че реформираната съдебна система да работи. Много от тях са посветили време в размисли относно какво трябва да се направи и как. Техните усилия трябва да бъдат признати, а мнението им чуто.
Събитията от лятото на 2013 г. показаха, че на българското гражданско общество не липсват нито смелост, нито умения и знания да се изправи срещу неприемливата арогантност на "олигархията". Гражданското общество е все по-чувствително към проблемите и не може да разбере защо българските граждани не могат да се възползват от същите права и ценности, които са в основата на Европейския съюз и от които се възползват гражданите на останалите страни - членки на ЕС.
Като европейски партньори на България ние сме поели ангажимента да подкрепяме страната за достигане на най-високите стандарти в правосъдието и върховенството на закона. Вярваме, че това е наш дълг. По силата на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) тези въпроси се обсъждат от държавите - членки на Европейския съюз, и всички ние (включително България) одобряваме официалните заключения относно напредъка на страната. Следователно това не е просто един вътрешен въпрос. На МСП обаче не трябва да се гледа като на чуждо тяло или като на критики от чужбина. Неговата цел е да бъде инструмент за подкрепа, подпомагащ промяната в България. Той служи за проверка до каква степен са спазени промените, с които се ангажираха българските власти в момента на присъединяването към ЕС. Властите, както и работещите активно в областта на правосъдието българи трябва да се възползват максимално от този процес.
Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие. Българският народ не по-малко от останалите. По този път имате нашата подкрепа."
