Това решиха днес депутатите, като приеха на второ четене промени в Наказателния кодекс. Досега санкциите за подобни прояви предвиждаха единствено пробация.
Парламентът одобри предложението на Четин Казак от ДПС за редакционна поправка, с която се регламентира наказанието да се отнася както към организаторите, така и към участниците.
Същото наказание ще се налага и за отглеждане, трениране или предоставяне на животни за боеве.
Санкцията е лишаване от свобода до пет години и глоба до 50 хил. лева, ако деянието е извършено повторно, от ветеринарен лекар или друго лице с професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях.
Същата е санкцията и когато на боевете присъства малолетно или непълнолетно лице, когато те се заснемат с цел разпространение, както и за онзи, който организира или участва в залагания.
Мая Манолова от Коалиция за България коментира, че това е "мръсен бизнес" и
не може да се прави каквато и да е аналогия със спорта
Приетите изменения предвиждат и до три години затвор за убийство или осакатяване на (гръбначно) животно, както и глоба от 1000 до 5000 лева.
Депутатите решиха да има наказателна отговорност и за онези собственици на животни, които поради небрежност са допуснали те да причинят телесни повреди или смърт на трето лице.
Санкцията ще е лишаване от свобода до три години или пробация и глоба до 5000 лева. Ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до 10 хил. лева.
От българския офис на международната организация за защита на животните "Четири лапи" изразиха огромното си удовлетворение от приетите промени. Днешното решение е една дълго чакана крачка в посока доближаване до общоевропейските ценности, коментира Явор Гечев от "Четири лапи".
"Макар отдавна обществото ни да беше показало, че не толерира проявите на жестокост спрямо животни, до днес България беше единствената страна в ЕС, в която жестокостта над животни не се смяташе за престъпление. Радваме се, че това се промени - най-вече благодарение на общата политическа воля на институциите у нас".
Решението на парламента дойде след сериозни протести
в страната и чужбина, след като през последните месеци нашумяха няколко случая на садизъм спрямо животни.
Точно преди година беше осакатено кучето Мима, чиито четири лапи бяха отсечени, в началото на тази година една от големите национални телевизии направи сензационни разкрития за организирането на боеве с кучета, а през март ритуалът "тричане на кучета" предизвика изключително остра реакция извън страната ни.
Потресаващи бяха и редица други случаи на показен садизъм над животни, като обесването на кучета на мост на магистрала "Тракия" и в София.
Мисля, че няма да бъде пресилено, ако кажа, че проблемът с безстопанствените кучета е цивилизационен, заяви при откриването на кръгла маса по темата омбудсманът Константин Пенчев.
По думите му неговата институция е атакувана от много жалби както от защитници на животните, така и от хора, пострадали от животни - основно от София, Плевен и Шумен.
Повечето от тях са за нападения и страх от глутници кучета,
но някои се отнасят и за проява на жестокост към животните. Много от жалбите са и за липса на отговор от институциите, най-вече от Столичната община (СО).
Като пример от кабинета на омбудсмана бе даден случай от юни 2010 г., при който жена и детето й били нападнати от кучета. Жалбата била пратена до СО, откъдето я препратили към общинското дружество "Екоравновесие". Когато жената се обърнала към дружеството обаче, й отговорили, че не са получили жалбата.
Една от основните тези, около които се обединиха участниците в дискусията, бе, че работата на общините остава незадоволителната. Те изразиха позицията, че всички общини в страната имат капацитета, но не и желанието да се справят с бездомните кучета.
Причината е, че ще спрат да се дават пари за програми,
смята Мария Великова от "Германо-българска помощ за животните". Според омбудсмана "там където има пари, а няма контрол, проблемът не за 20, ами за 100 години няма да се реши".
Елица Енева от неправителствената организация "Дай лапа-Перник" каза, че за една година в общината са кастрирали 720 безстопанствени кучета, но "кметът на Перник не беше особено щастлив, че кастрираме, по-скоро трябваше да убиваме, за да бъде по-бързо видим ефектът".
Според Енева програмата за ограничаване на уличната популация не се изпълнява по никакъв начин, укриват се средства от общините, а дейността на изпълнителите не е прозрачна. С
Приютите няма да решат проблема, "докато не се кастрират по села и паланки", категорична бе и Мария Великова. Според нея кучетата хапят гражданите, защото са малтретирани. Тя смята, че трябва да има специални полицаи и дори прокурор, които да се занимават с проблемите.
Източник: БТА, БГНЕС
Последвайте ни
