Христо Ковачки се отърва с условна присъда

Софийският градски съд осъди условно бизнесмена Христо Ковачки  на 3 години с 5 години изпитателен срок, макар да го призна за виновен за укрити данъци за над 16 млн. лв.

Съдът върна на осъдения паричната му гаранция от 200 000 лв. Пред БТА Ковачки коментира, че

присъдата е едно недоразумение и е очаквал да бъде оправдан.

Два часа съдия Александра Йорданова чете присъдата на бизнесмена като посочваше всяка фактура от 2005 до 2008 г.

В понеделник Прокуратурата беше поискала затвор за бизнесмена Ковачки в размер на средното по тежест наказание.

За укрити данъци в този размер се полагат между 3 и 8 години затвор. Прокуратурата доказа, че неуспелият политик Ковачки е укрил данъците чрез фиктивни сделки за машини.

Обвинението обаче не поиска максимален размер за наказанието за бизнесмена заради добрата му характеристика и чистото съдебно минало.

Разходите по делото, които Ковачки бе осъден да плати, са близо 43 хиляди лв.

Адвокатите му и днес определиха присъдата като неправилна и заявиха, че не разбират защо бизнесменът е осъден.

Прокурорът по делото Маргарита Немска коментира, че по принцип е доволна от присъдата, защото Ковачки е бил признат за виновен.

Това е една от първите присъди по този текст от Наказателния кодекс, коментира тя. По думите й почти няма съдебна практика по такива дела, а повечето от присъдите са условни.

Ковачки може да обжалва, а прокуратурата да протестира пред апелативния съд.

През февруари т.г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, председателствана от Стоян Кушлев, внесе в Софийския градски съд мотивирано искане за налагане на допълнителни обезпечителни мерки на стойност близо 13 млн. лв (12 937 818) по бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Христо Ковачки.

Общата стойност на обезпеченото имущество на съдения милионер, често обявяван за един от най-богатите българи, е за 156 349 629 лв и 44 ст.

Разследването срещу Ковачки започна в края на октомври 2009 г.

Тогава бизнесменът беше пуснат под рекордната за България гаранция от 200 000 лв. До начало на процес се стигна в края на януари 2010 г.

Тогава Софийският градски съд (СГС) отхвърли поредния опит да бъде спряно делото като Съдът отхвърли искането на защитниците за отвод на съдебния състав.

Съдът отказа искане на защитата делото да се гледа по съкратената процедура и постанови да бъдат разпитани всичките 71 свидетели вместо само 15.

Съдът отхвърли и граждански иск, отправен от Министерството на финансите, който е в размера на този, посочен в обвинителния акт срещу бизнесмена. Мотивът на съда беше, че ако бъде допуснат такъв граждански иск, това би забавило наказателното производство.

Представителите на Министерството на финансите ще могат да търсят парите си чрез гражданско дело.

Междувременно Христо Ковачки на няколко пъти се опита да избегне съдебното
преследване, като

търсеше имунитет чрез политическа дейност.

През август 2007 г., в навечерието на местните избори, шефове на над 20 предприятия на Ковачки - компании от енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и строителството - учредиха и регистрираха партията Либерална инициатива за демократично европейско развитие (ЛИДЕР).

ЛИДЕР успя да вкара 107 свои представители в общински съвети, похвали се и с 19 кмета.

През ноември 2008 г. председателите на ЛИДЕР, ВМРО и Земеделския народен съюз подписаха споразумение за учредяване на коалиция Движение "Напред" с неформален лидер Христо Ковачки.

На 18 януари 2009 г. в подготовка за парламентарните избори многохиядна демонстрация в София, организирана от ЛИДЕР и коалиционното движение "Напред" с пропагандна цел се обяви за повторно пускане на затворените блокове III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй".

Хората бяха докарани от провинцията с автобуси с бургаска, пернишка и старозагорска регистрация - регионите, където предприятия има енергийният бос. Шествието се предвождаше от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, чиято партия е част от "Напред".

Коалицията ЛИДЕР - "Наред" обаче се провали и на изборите за евродепутати, и на парламентарните избори. След това и двете партии на практика изчезнаха.