Случаят Марковска е поредният срамен епизод от българската битност. За кой ли път вече сме свидетели на безочлива наглост. За кой ли път вече сме отвратени от лепкавата зависимост на едни хора от други, пише Еми Барух за "Дойче веле".
България няма да бъде разрушена от тези, които правят злини, а от тези, които ги наблюдават без да вършат нищо по въпроса. С тази перифраза на известния цитат на Айнщайн може да започне и да завърши коментарът за начина, по който българското общество наблюдава арогантното поведение на част от хората, избрани да управляват страната.
Именно тяхната безочлива наглост и лепкава зависимост от структури, схеми, картели и мафиотски конспирации ги направи съучастници в поредния срамен епизод от българската битност - случая Венета Марковска.
Самият факт, че дни наред маневрите на тази жена със съмнителна репутация занимаваха наблюдатели, журналисти и парламентаристи и всички кръжаха в патова ситуация около последствията на един колкото безхаберен, толкова и безсрамен заговор, е илюстрация на поредното падение на политическата хигиена.
Казаха ни го ясно. Първо добронамерено. После ядосано. Изненадани нямаше: много преди говорителят на ЕК Оливие Байи да предупреди България за възможните последствия от проникването на подобна зараза сред така наречените повелители на обществения морал, за същото предупреждаваха - и в писмена, и в устна форма, не един и двама посланици в България.
Общият знаменател на техните изявления е генезисът на "мръсотията" - според определението на посланик Байърли. На тази тема говориха и говорят и посланиците отсам, и посланиците оттатък океана. Помним думите на Джеймс Пардю, Ейвис Боулън, Матиас Хьопфнер, Джонатан Алън. Именно посланикът на Великобритания Джонатан Алън нарече явлението Марковска "голям срам". Малцина от въвлечените в този сюжет обаче се засрамиха...
След отказа на съдийката да се оттегли (въпреки "молбите" на премиера и на президента) българската политическа стоножка се оказа хваната в собствения си капан. Станахме свидетели на мъртва хватка между огледални образи. Станахме свидетели на безочливо безсрамие от страна на даващите и на получаващите. Възникна въпросът кой на кого е заложник.
Под намръщения поглед на Брюксел, София трябваше да измисли спасителен ход от неспасяема ситуация. Изигра го президентът, който не допусна Марковска да положи клетва като конституционен съдия. Последва водовъртеж от взаимно противоречащи си тълкувания, които създадоха една от най-големите бъркотии в отсъстващия правен мир на България. С това първо действие приключи. Срамът обаче остава. Въпросите - също.
