Българските съдии крият обвързаността си

М�з �зинството от съдиите в България се възползват от "вратички" в законите за съдебната власт и за конфликт на интереси, за да не съобщят пълната информация за обвързаностите си.

Това сочат изводите от доклад на Националната мрежа за гражданско наблюдение на 20 съдилища в Северна България, представени днес на конференцията "Правосъдие близо до хората", организирана под патронажа на министъра на правосъдието Маргарита Попова.

В голяма част от декларациите на съдиите, подадени по Закона за предотвратяване и управление на конфликта на интереси, имената на свързаните лица се съобщават с инициалите им, а размерите на кредитите и финансиралите ги банки остават неназовани, се посочва в доклада.

Като проблемна е констатирана практиката на съдилищата спрямо законите за защита на детето и защита от домашно насилие. Тя все още не е богата, а често се използват и стереотипи от минало време.

Това създава практики, при които жертвите на домашно насилие не се чувстват защитени, тъй като остава възможността, след като предприемат съдебно преследване, да станат обект на повторен тормоз.

Когато става въпрос за деца, лишени от родителски грижи, често съдиите предпочитат да постановят настаняване на детето в социално заведение, вместо възможността за налагане на приемна грижа или възлагане на родителски права на роднини.

За дейността на съдебните заседатели все още не се забелязва напредък, се отбелязва в доклада. Продължава практиката те да се избират по квоти, формирани на партиен принцип. Резултатът е включване на хора, познати сред партиите, но невинаги с високо доверие сред обществото. 

Безпристрастността на магистратите и тяхната обективна преценка трябва да се контролират.

Това заяви по-рано днес в интервю за БНТ министърът на правосъдието Маргарита Попова, но без да посочи какъв би могъл да е механизмът. Според министър Попова такъв механизъм "трябва да се намери" и само така щяло да се повиши общественото доверие в съдебната система.

Попова заяви, че не бива да продължава практиката един съдия да обяснява и оправдава присъдите, които е постановил, с лична преценка - "Аз така чета закона...".

"Не може прокурор и съдия да вземат едно решение и когато хората са недоволни, да отговарят - това е моето вътрешно убеждение. Това е изключително погрешно.

Трябва да се проверява, да има вътрешен контрол, който да оценява тези актове. Ако не въведем подобен контрол на безпристрастността, ще продължим да имаме правосъдие на две писти", категорично заяви Маргарита Попова.

Тя е убедена, че има необходимост от подобряване на работата на Висшия съдебен съвет (ВСС), в посока на кадровата политика. Хората искат повече прозрачност, повече правила.

Една от грешките на ВСС според нея е, че не се търси диалог с другата част от съдебната система - съдиите и прокурорите.

По думите на правосъдния министър има три стъпки, които биха променили отношението на хората към съдебната система: по-добра работа на магистратите, промяна на облика на хората в съдебната система и тя да не бъде обругавана за всичко.

Министър Попова е убедена, че в най-висока степен промяната на общественото мнение зависи от присъдите по т.нар. "знакови дела". Според нея присъдите по тях трябва да са такива, че да удовлетворяват очакванията на хората.

"Никой не е в състояние да каже какво да смятам", с тези думи правосъдният министър коментира думите на вицепремиера Цветан Цветанов, който преди време й препоръча да се занимава с Търговския регистър и да не коментира действията на магистрати.

Повод за тези думи на Цветанов стана мнението на министър Попова в хода на дискусиите около избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд, че ако била на нейно място, би подала оставка.

На конференцията министър Маргарита Попова заяви, че

юлският доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред ще бъде добър.

След мисиите на евроекспертите у нас Попова мисли, че те са имали претенции за прозрачността в работата на Висшия съдебен съвет, отношението му с магистратите по места, за да може да води една по-добра управленска политика.

"Предполагам, че те ще направят поредна забележка за това, че трябва по места в съдилищата и прокуратурите да се помисли много сериозно за по-качествено правоприлагане, да бъдем по-близки до европейските стандарти", посочи министърът.