Две от разгледаните от ЕСПЧ жалби са за нарушено право на живот. Едната е подадена от Добромир и Данаил Димови и майка им Вера Тодорова. Те са обезщетени с 50 000 евро за неимуществени вреди и 4684 евро за разходи и разноски по делото.
Жалбоподателите се оплакват от прекомерна употреба на сила от страна на полицията при задържането на техния баща и съпруг, издирван за изтърпяване на присъда от шест месеца лишаване от свобода, в резултат на която е убит, както и че разследването по повод неговата смърт не е било ефективно.
Втората жалба е от братята Константин и Иван Димови, чиято майка е починала през 1989 г. при пожар в сградата, в която е работела. Досъдебното производство по случая е започнало незабавно, но е прекратявано неколкократно и е внесено в районен съд с обвинителен акт едва през 1997 г.
През 2003 г. е върнато за доразследване, а през 2006 г. е била постановена оправдателна присъда срещу обвиненото лице. Според ЕСПЧ продължителността на разследването - повече от 17 години, е показател за неговата неефективност. На всеки от жалбоподателите са присъдени по 6000 евро за причинените неимуществени вреди и общо 1500 евро за разходи и разноски.
По делото „Башикарова и др. срещу България" ЕСПЧ реши, че има нарушение на правото на съдебен процес в разумен срок. Жалбата на Зинаида Башикарова и Константин Доков е във връзка с лишаване от собственост по реституционния закон и прекомерна продължителност на съдебния процес, проточил се 14 години не по тяхна вина. Присъдените им обезщетения са съответно 4800 евро и 2500 евро и общо 600 евро за разходи и разноски по делото.
Осъдителната присъда по жалбата на Здравко Станев е заради нарушено право да ползва адвокат или служебна защита. Станев бил страна в гражданско производство и, тъй като бил безработен, поискал правна помощ. Тя не му била осигурена с мотив, че има висше образование.
ЕСПЧ изтъква, че жалбоподателят не е имал юридически опит, процедурата е била сложна и в резултат на отказа да му бъде предоставена безплатна правна помощ той не е могъл да защити ефективно своите интереси. Присъдено му е обезщетение от 1000 евро и 1500 евро за разходи и разноски.
А в решението по жалбата на братята Анани, Стефан и Кристо Явашеви ЕСПЧ единодушно прие, че има нарушено право на собственост.
Последните две жалби - на Живко Червенков и на Александър Савов, са заради нарушени права на зачитане на личния и семейния живот и на ефективно вътрешноправно средство за защита.
В жалбата на Червенков се посочва, че той е изтърпявал в продължение на 11 години доживотна присъда при изключително сурови условия в Бургаския затвор, както и че кореспонденцията му с неговия адвокат е била контролирана и не са му разрешавани телефонни разговори с него. Обезщетението за неимуществени вреди, които ЕСПЧ му присъжда, е в размер на 4000 евро, а за разходи и разноски - 2000 евро.
Александър Савов през 1997-1998 г. е станал обект на използване на СРС, разрешено от съда, но непотвърдено със заповед на министъра на вътрешните работи. ЕСПЧ отбелязва, че към момента процедурата за разрешаване използването на СРС не била ясна и добре регламентирана, не са създадени достатъчно гаранции да не се стига до злоупотреба и липсва независим орган, който да следи за спазването на процедурата по прилагането на СРС. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 4500 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разходи и разноски.
Грешките на българския съд и несправедливостта към българските граждани този път ще струва на държавата, т.е. - на данъкоплатците - общо над 106 000 евро.
Източник: БТА
Последвайте ни
