Настойчиво питан от журналисти днес скандалният политик и бизнесмен каза, че ако бъде избран за депутат, щял да се откаже сам от имунитета си.
Но ако той не успее да влезе нито в европейския, нито в националния парламент, което е най-вероятно според резултатите от всички социологически сондажи, делото за милиони присвоени и отклонени левове срещу него ще продължи след месеци - може би към края на есента.
Александър Томов е обвиняем за длъжностното присвояване на над 36 млн. лв и за документно престъпление. Действията като шеф на металургичния комбинат и футболния клуб доведе до катастрофални последици и за двете му амбиции.
Съдебното производството е било спряно и срещу другите подсъдими по делото - бившият изпълнителен директор на ЦСКА Александър Гарибов, членът на УС на "Кремиковци" АД Иван Иванов и директорът на фирма "Финметал" Божко Бонев.
Съдът е отменил наложените мерки за неотклонение на четиримата подсъдими - парични гаранции, както и процесуалната забрана да напускат страната. Забраната на Томов да пътува в чужбина бе вдигната на 14 май.
По този повод днес в. "Сега" пише под заглавие
"Дали да не преместим следствения арест в парламента?":
"Както е тръгнало, по-скоро 240 обвиняеми ще станат депутати, отколкото един местен феодал - затворник. Братя Галеви се радват на народна любов и журналистически интерес и сега. Какво ли ще стане, когато влязат в Народното събрание?"
Авторът Александър Александров напомня, че от няколко дни насам един след друг видни арестанти обявяват, че са решили да се посветят на политическа кариера и да се включат в изборите за 41-во Народно събрание. Според Конституцията така те ще напуснат килиите си и ще получат имунитет.
Автоматично ще спрат и всички дела срещу тях.
Нещо повече - от ареста ще излязат и всички съратници по обвинение на кандидат-депутатите - онези, които заедно с тях са обвинени, че са действали в организиране на престъпни групи за рекет, трафик на хора или за принуждаване към проституция.
"Сега" изброява, че в сегашния парламент с по няколко висящи дела влязоха Стефан Софиянски, Атанас Атанасов, Фидел Беев, Стоян Проданов, Владимир Кузов, Юксел Хатиб, Иван Даков... После част от тях бяха оправдани, друга част все още ходят в Съдебната палата. Признат за виновен и осъден бе само Кузов.
В предния парламент бяха спрени дела срещу Бриго Аспарухов, Румен Петков, Радослав Пешлеевски...
През 2001 г. заради възможността да се блокират делата срещу висши функционери от СДС малко преди изборите за 39-о Народно събрание главният прокурор Никола Филчев поиска от Конституционния съд да отпадне текстът от закона за избор на народни представители, който предвижда кандидатите за парламента да имат депутатски имунитет от момента на регистрацията им до датата на вота.
Филчев твърдеше, че така се нарушава принципът за равенство на гражданите. В становището си до КС тогавашният кабинет, ръководен от Иван Костов, се противопостави на главния прокурор с мотивите, че ако няма имунитет за кандидат-депутатите, може да се стигне до "необосновани обвинения", които да окажат влияние върху изборните резултати.
Това са двете крайни тези, които съществуват и сега. Със 7 на 5 гласа конституционните съдии отрязаха Филчев и оставиха законовия текст, който си действа и до момента. Така всеки, който се кандидатира за депутат, придобива имунитет от момента на регистрацията.
Това положение е подковано и с конституционен текст, според който всеки, който не излежава влязла в сила присъда или пък не е поставен под запрещение, може спокойно да се пробва за депутат. Без значение дали е арестант или обвиняем дори за най-жестокото убийство.
Това са фактите. В коментар авторът в "Сега" отбелязва:
"Презумпцията за невиновност до доказване на противното обаче е едната страна на проблема. Другата страна е, че години наред се смята, че прокуратурата генерира повече политически процеси, отколкото справедливост. И е склонна да образува дело срещу всеки политически противник. А такава схема не трябва да има - държавното обвинение трябва да образува дело само при законен повод и достатъчно данни."
Последвайте ни
