Регнер: България си е написала домашното за Шенген, пречки пред членството ѝ няма

Б ългария е написала домашното си за Шенген и няма пречки пред членството ѝ. Това заяви вицепрезидентът на Европейския парламент Евелин Регнер в интервю за NOVA.

Регнер е австрийски адвокат и политик. През последните 14 години е член на  Европарламента, а от 2022 г. и вицепрезидент. Тя е част от Алианса на прогресивните социалисти и демократи в Европарламента. Основен фокус в работата ѝ са данъчната справедливост, премахването на неравенството в доходите и защита на правата на жените и равенство на половете. Срещаме я в София, където е на специална визита.

Г-жо Регнер, каква е ролята на жените в политиката и в бизнеса от позицията ви на вицепрезидент на Европарламента?

В парламента ние имаме жена, която го оглавява. Начело на Еврокомисията също  е дама, половината от вицепрезидентите на парламента също са жени. Така че смятам, че ние вече сме направили нещо за промяната към по-добро. Мястото на жената е на върха и винаги става въпрос за споделяне на отговорностите и задълженията - просто споделяне.

България е на крачка от това да има първата жена премиер в редовно правителство - Мария Габриел. Познавате ли я?

Познаваме се. Работили сме заедно като членове на Европарламента още преди да стане комисар. Това е добра стъпка и смятам, че винаги е от полза, когато Европа идва при хората, по-близо до националната политика. Така че ѝ пожелавам сила и увереност, за да може да може да предприеме правилните стъпки. А какво е нужно? Проблемите са много. Социалните например – повече от година се борим с инфлацията, цените, които се покачват, правата на жените. Проблемите ни са общи, затова винаги е хубаво, когато има размяна на ролите и позициите от европейските институции към националните. Тогава и ние се разбираме по-добре.

Наблюдавате ли отблизо процесите в България и как Ви изглежда всичко, погледнато от 1700 км в Страсбург и в Брюксел?

България е част от европейското семейство . Разбира се и от всички проблеми, но и решения, които стоят пред нас. Нещо повече - като вицепрезидент на Европарламента и австриец, подчертавам, смея да твърдя, че България е и част от шенгенското семейство, след като изпълни всички критерии за членство. Следя много внимателно кога ще се качи на борда за Шенген и съм силно засрамена от официалната позиция на моята държава.

Да, споменахте Шенген. Бъдещето правителство си поставя за ключов приоритет именно Шенген и еврозоната. Споменахте и че сте австрийка, а Австрия ни наложи вето.

Да, и не подкрепям действията на австрийското правителство. Според мен това е много лош ход. Това няма нищо общо с България, а по-скоро с вътрешните проблеми в моята страна

Нека да бъда по-прецизна – австрийското правителство каза, че ветото остава, докато не види траен спад на хората, които търсят убежище. Какво точно означава „траен спад”? Как може да се измери?

Не е нищо друго, освен прехвърляне към вътрешнополитически проблеми. Вие си направихте домашното за Шенген. Изпълнихте всички критерии и няма нито една обективна причина да се спъва членството ви там. България трябва да е част от Шенген. Това е!

Какво може да промени ситуацията?

Да, в момента имаме нужда от обща политика за предоставяне на убежище и закрила на мигрантите, която да се прилага в цяла Европа. Ние в Европейския парламент сме направили такива предложения, но, за съжаление, има няколко страни членки, които казват „не, не искаме!”. Тоест сме в патова ситуация. Има едни страни, които искат да оберат плодовете, но без да си напишат домашното, което не е добре. И това е във вреда за всички страни, особено за България, която остава блокирана.

Канцлерът на Австрия - господин Нехамер, беше в България. Срещна се с нашия президент, посетиха границата. Заговори се, че октомври може да се отвори вратата към Шенген. Това реалистичен срок ли е? 

Разбира се, че е възможно. Всичко зависи от вдигането на ветото.

А какво ще кажете за позицията на Нидерландия?

Честно казано това са страни, които имат казус във вътрешната си политика, и няма нищо общо с това, което България прави. Така че е по-добре да си решат проблемите вътре, вместо да обвиняват България.

Какви са тогава шансовете ни за еврозоната?

Тук искам да кажа следното: Всяка страна трябва да изпълни задълженията си по общия ни договор, а към момента не изпълнявате всички критерии. Новият срок е 2025 г. Решението е на България и трябва да балансирате и да претегляте възможностите си. Трябва да решите дали е по-добре за населението ви да се присъедини, или не. Решението е колкото икономическо, толкова и политическо. Като сигнал към Европа ще бъде добре, защото това е общата ни валута.

Инфлацията в момента е големият проблем не само за нас, а за целия Европейски съюз. Каква е вашата прогноза?

Виждаме, че ситуацията се успокоява, но има още какво да се прави и на европейско, и на национално ниво, и тук държавата трябва да се намеси. Ако погледнем страните, които се справят добре на национално ниво – едно от решенията е да спре покачването на наемите. Тук държавите трябва да се намесят, а не пазарът да търси решение. Да се намали ДДС на най-необходимите храни и да се подкрепят уязвимите групи. На европейско ниво е крайно време да се прекъсне връзката между цените на електричеството и газа, които са свързани. Така и хората няма да усещат толкова силно натиска от цените на електроенергията. Друга мярка са така наречените данъци свръхпечалба.

У нас се водят много дискусии по тази тема. Трябва  ли да се вдигат данъци, или не?

Данъците са ключово средство. С тях може да направите обществото приспособимо. Трябва да се разграничат тези, които правят печалба, и населението, което плаща цената. Защото хората са тези, които трябва да се хранят, да си плащат наемите, сметките за ток и газ. И трябва да се мисли в посока за намаляване на техните данъци, за сметка на тези, които правят големи печалби.

Друга гореща тема в България са отношенията със Северна Македония. Знаете - българи попаднаха в черен списък, евродепутати бяха спирани на границата. Какъв ще е отговорът на евроинституциите?

В този случай искам да кажа, че подобна агресия не е от полза за никого. Ние искаме да вдигнем границите, а не да слагаме нови. България е част от Европейския съюз. Както ви казах, аз съм защитник на това да влезете в Шенген. От другата страна е Северна Македония. Те изпълниха толкова неща, които изискахме от тях. Смениха си името дори. И те наистина направиха много, за да изпълнят условията. Искам да кажа и на двете страни – „Успокойте се! Не е добре да се провокирате една друга. Не е добър сигнал, когато Северна Македония провокира България, но от друга страна вие можете да бъде пример и да кажете „Нека да работим като съседи”.

Преди дни Европейският съюз одобри Истанбулската конвенция. Знаете, че България отказва да я ратифицира. Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия - също.

Всъщност Истанбулската конвенция е много прост документ. Тя каза „Нямате право върху насилието над жени”. От моята гледна точка това е най-нормалното нещо в света. В нея се казва, че е задача на държавите да защитават гражданите си от насилие - ако мъжът бие жена си, ако брат посегне на сестра си. Това е мост към криминалното законодателство. Знам, че има няколко страни, сред които и България, които четат по друг начин написаното в Истанбулската конвенция, но няма основание за това.

Но длъжни ли сме да я приемем, ако не сме съгласни  с нея?

Да! България трябва да приложи Истанбулската конвенция в законодателството си. Решението беше взето демократично в рамките на Съюза. Мнозинството го реши и е задължително за всички. Както и за Чехия, Словакия и останалите държави, които са против,

Ще се наложат ли санкции, ако откажем?

Разбира се. Ще има санкции, но не ми се иска да се стига до това.

На финала на нашия разговор - кажете ми колко стабилен е Съюзът? Сблъскахме се с много кризи – войната в Украйна, инфлацията, COVID-19.

Така е, това е абсолютно вярно. И продължаваме да се борим с тях. Но Европейският съюз е най-доброто място за живеене. Не мога да си представя по-добро. Ако погледнем назад – имахме голямата финансова криза от 2008 г., ужасяващата война в Украйна, енергийната криза. Но от всяка криза, която преживяхме, в края на деня бяхме по-силни. Можехте ли да си представите? Това единство на държавите в помощ на Украйна, отделихме 750 млрд. евро за възстановяване на икономиките след COVID-19. Ако България трябваше да посрещне всички тези кризи сама - финансова криза, война, коронавирус, можете да си представите какво щеше да се случи. Сега пред нас е и климатичната криза и нещо, което е много важно за мен - да се обединим заедно срещу социалната криза , защото хората не могат да се справят с експлодиращите цени, ако няма единен отговор срещу тях. Така че, ако мога да обобщя – понякога Европейският съюз лази по нервите на всички, защото се взимат специфични решения, които не се харесват от всички, но това ни прави по-силни заедно.