Т рябва да направим всичко възможно да запазим автономността на нашата енергийна система. Необходимо е също да бъде създадена национална енергийна стратегия.
Това каза държавният глава Румен Радев на международния форум „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“.
"Да използваме в максимална степен нашите природни дадености като високопланински води, геотермални, слънце и вятър, както и нашите постижения като усвоени технологии, особено в ядрената енергетика, да използваме огромния капацитет и научни разработки на нашите учени и научни звена", допълни Радев.
Президентът добави, че за да стане всичко това е необходима национална енергийна стратегия, която да обедини нашите усилия и инструменти.
"Тя приключи през 2020 г., трябваше дотогава да имаме енергийна стратегия с обхват до 2030 г. и обхват до 2050 г.", припомни президентът.
"Крайно време е да се появи такава стратегия, за да можем когато работим с нашите европейски партньори ясно да кажем времеви срокове. Защото когато няма времеви срокове, ние се нареждаме на опашката на програмите за справедлив преход, на териториални планове", посочи Румен Радев.
Рисковете и предизвикателствата, свързани със зеления преход са много, но и възможностите са много, отбеляза Радев и добави, че те важат в още по-голяма степен за нашата страна, особено в най-важния сегмент -енергетиката.
Той посочи, че при нас е по-дълъг пътят, който трябва да изминем в областта на енергийния микс, социалния пакет, цялостната икономическа трансформация, защото икономиката ни е много по ресурсоемка от средното в ЕС. Парадоксално, но в условията на тази безпрецедентна енергийна криза, българската енергийна система се оказа една от най-автономните и устойчивите, заради характера на нашия микс и защото 50 процента от него е от въглищни централи, отбеляза Радев.
Сега сме изправени пред предизвикателството да заменим този микс с нещо друго, отбеляза президентът и добави, че това е тънкият баланс как ще подходим, защото има много посоки, по които можем да тръгнем, а ресурсите са ограничени.
Президентът заяви още, че Зелената сделка няма алтернатива, тя категорично трябва да се случи, но това е непрекъснат и всеобхватен процес на дълбока, технологична, икономическа, социална и личностна трансформация. Това е и възможност за дълбока модернизация на нашето общество. Затова е важно да гарантираме устойчивост на този процес, като сме наясно какви са рисковете и с какви инструменти и подходи можем да ги минимизираме.
Румен Радев очерта няколко риска, касаещи зеления преход. Сред тях е риска от високата скорост. Чуваме неведнъж, че голямата цел е бързо да стигнем до чиста енергия, както и призиви за поголовно отказване от базови мощности, които в момента са от въглища, от ядрена енергия и от газ. В същото време имаме този подтик да го направим, без да има ясни технологично - обосновани и финансово рационални решения на най-големия проблем за съхраняване на енергия, каза президентът Радев.
По думите му, ако минем на 100 процента енергия от възобновяеми източници, без да сме решили проблема за нейното съхраняване, това е най-сигурният път към катастрофа на идеята за зеления преход. Радев добави, че трябва час по-скоро страните от ЕС трябва да направят всичко възможно да обединят своя финансов и научно-технически потенциал, за да стане Европа водеща в тази област.
Като друг риск Радев посочи риска от прекомерните амбиции. Той даде пример с пакет „Fit to 55“ в частта за транспорта, където по думите му се вижда, че тези амбиции често надхвърлят нашите възможности и могат да доведат до различни неблагоприятни въздействия на устойчивостта на процеса.
Има риск от загуба на конкурентоспособност на нашите икономики, посочи още президентът и даде пример с базата на всяка икономика- наличието на надеждна, достъпна, евтина енергия, както и надстройката ѝ - иновациите и науката. Като отбеляза, че за първото тримесечие на годината средната цена на електроенергията в ЕС е около 250 евро на мегават час, в САЩ е 65 евро, а в Китай по-малко от 10 евро, Радев посочи, че трябва да намерим точните причини защо в Европа цената на електрическата енергия е в пъти по-висока, защото ако не се намери отговор на въпроса, това означава, че в средносрочен план Европа ще загуби своята конкурентоспособност.
Радев посочи още, че според данните Европа е на пето място по регистрирани патенти и заявки, след Китай, САЩ, Южна Корея и Япония, което означава, че в дългосрочен план в условията на остра конкуренция между икономики, които се базират на знанието, ще бъдем губещи.
Друг риск, касаещ зеления преход, е социалният, посочи президентът. Трябва да сме внимателни, защото ако подходим и наложим един и същ подход на държавите членки, без да отчитаме националните особености на техните икономики и социалният разрез на техните общества, ние рискуваме бедните да стават още по-бедни, каза Румен Радев. Затова Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на ЕС са местата, където трябва да се чува и да се обосновава къде е мястото на всяка една държава членка в този процес, каза Радев. Той изрази надежда, че новият фонд за социален климат ще реши до голяма степен част от тези въпроси.
Загуба на доверие в зеления преход също е сред рисковете, посочи Радев и добави, че трябва да бъдат елиминирани всички сигнали към европейските граждани, който водят в посока загуба на доверие. Той даде пример за това с пакета „Мобилност“. Камионите да се връщат в държавите на регистрация с празни курсове, нали те замърсяват околната среда за нищо, или да се удовлетворят нечий амбиции за двойни стандарти и протекционизъм, посочи Радев и добави, че категорично не може да се съгласи с тази част от пакета. Той изрази надежда натискът, който има за реализиране на зелената сделка ще бъде насочен и върху някой от аспектите на пакета „Мобилност“.
Президентът Радев отбеляза още, че дебатът накъде да върви нашата енергетика и свързаната с нея икономика още не се е състоял. Той изтъкна, че трябва да решим каква енергетика ще развиваме, доколко ще запазваме ядрената енергетика - доколко ще развиваме нови мощности, на каква база - на реакторите, които имаме или на малки модулни реактори. Трябва да решим още до каква степен ще развиваме слънчевата енергия, до каква степен ще има децентрализация за домакинствата и бизнеса, до каква степен ще разриваме и строим вятърни енергийни паркове. Необходимо е да се реши какъв подход ще има България за съхраняване на енергия - дали това ще бъдат батерии от 6 гигавата, дали ще развиваме ПАВЕЦ, в което имаме традиции и условия и е може би екологично най-чистото съхраняване на енергия, отбеляза още президентът.
Във форума „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“ участват представители на институциите, европейски и български експерти, представители на бизнеса и неправителствения сектор.
