П отвърден е първият случай на треска чикунгуня у нас, съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Става дума за български гражданин, завърнал се от почивка на Сейшелските острови. Състоянието му е стабилно, без риск от усложнения или летален изход. Заболяването се предава чрез ухапване от заразен комар и се класифицира като „вносна“ инфекция, която все по-често достига до Европа заради климатичните промени и засиления международен туризъм.
Първи случай на треска Чикунгуня е регистриран у нас
Какво представлява вирусът Чикунгуня и как се предава?
Вирусът Чикунгуня е РНК вирус, принадлежащ към род Alphavirus и семейство Togaviridae. За първи път е изолиран през 1952 г. в Танзания по време на епидемия, при която е наблюдавана характерна силна ставна болка, водеща до приведена стойка.
Вирусът се разпространява основно чрез ухапване от комари от рода Aedes, най-често Aedes aegypti и Aedes albopictus. Тези видове комари се срещат в тропични и субтропични райони, но Aedes albopictus успешно се адаптира към по-умерени климатични зони. Комарите се размножават в застояла вода, а активността им е най-висока през деня.
След ухапване от комар вирусът прониква през кожата и се размножава в клетки на съединителната тъкан и имунната система. Оттам навлиза в кръвообращението и се разпространява в редица органи и тъкани. Повишената виремия (високото количество вирусни частици в кръвта) по време на острия стадий на инфекцията с вируса Чикунгуня улеснява последващото предаване при ухапване от други комари.
Освен чрез векторния път (предаване чрез ухапване от преносител – комар), предаване е възможно при перинатална експозиция (излагане на вируса в периода около раждането), ако майката е в острата фаза в момента на раждането, както и при лабораторни инциденти. Не е доказано предаване на вируса чрез кърмене или при обичайни социални контакти.
Как протича инфекцията с вируса Чикунгуня?
Инкубационният период на инфекцията обикновено е между два и шест дни. Заболяването започва внезапно с повишена температура и силна ставна болка. Болката е симетрична, засяга предимно малките стави на ръцете и краката, както и колене, глезени и китки. Често е придружена от подуване и скованост, които ограничават движението.
Сред основните симптоми на заболяването са мускулна болка, главоболие, конюнктивална инекция (зачервяване и кръвонапълване на повърхностната обвивка на окото), кожен обрив с макуло-папулозен характер (състоящ се от петна и малки изпъкнали възелчета) и изразено чувство за отпадналост. Обривът обикновено обхваща тялото и крайниците и се появява в първите дни след началото.
В повечето случаи на инфекция с вируса Чикунгуня острите симптоми отзвучават в рамките на 7-10 дни. При значителна част от засегнатите обаче ставната болка и скованост могат да продължат седмици или месеци, а понякога и по-дълго. Това състояние наподобява хронични възпалителни ставни заболявания и се свързва с по-напреднала възраст и по-тежко протичане на острия стадий.
Усложнения от инфекцията с вируса Чикунгуня се наблюдават рядко, но могат да бъдат сериозни. Сред тях са възпалителни заболявания на централната нервна система (ЦНС) като енцефалит и менингоенцефалит (едновременно възпаление на мозъчните обвивки и мозъка), засягане на сърдечния мускул (миокардит), нарушения в сърдечния ритъм и възпаления на очите като увеит и ретинит. Тежки форми на инфекцията с вируса Чикунгуня се наблюдават най-често при новородени, които са се заразили по време на раждане, както и при по-възрастни с отслабена имунна система или със сериозни съпътстващи заболявания.
Лабораторните находки в острата фаза включват намален брой левкоцити (бели кръвни клетки) и тромбоцити (кръвни плочици), леко повишение на чернодробните ензими и умерено увеличаване на възпалителните маркери. При хронично протичане на инфекцията образните изследвания могат да покажат синовит (възпаление на ставната обвивка) и оток без ерозивни изменения (увреждане на костната тъкан в ставите) в ранния етап.
Как се поставя диагнозата и какви са възможностите за лечение и профилактика?
В първата седмица след появата на симптомите на инфекцията диагнозата се потвърждава чрез полимеразна верижна реакция (PCR – метод за откриване на генетичния материал на вируса), която в този случай установява наличие на вирусната рибонуклеинова киселина в кръвта. След този период водещи са серологичните тестове за антитела от клас имуноглобулин М (ранни антитела, появяващи се скоро след заразяване) и имуноглобулин G (антитела, свързани с по-късен и траен имунен отговор).
При съмнение за кръстосана реакция с други алфавируси (близки вируси от същия род, при които антителата могат да дадат фалшиво положителен резултат) се използват потвърдителни изследвания, като тест за неутрализиращи антитела (лабораторно изследване, което установява дали антителата могат да блокират способността на вируса да предизвиква инфекция).
Към момента специфично антивирусно лечение за инфекцията с вируса Чикунгуня не съществува. Терапията е поддържаща и включва почивка, прием на достатъчно течности, понижаване на температурата и облекчаване на болката с парацетамол. Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства се препоръчва едва след изключване на инфекция с вируса денга, тъй като при нея тези лекарства могат да повишат риска от кръвоизливи.
При продължителна ставна болка се прилагат противовъзпалителни средства за кратък период. При по-тежки или продължителни ставни оплаквания се назначава лечение с лекарства, които забавят развитието на заболяването, под наблюдение на ревматолог. Физиотерапията и постепенното увеличаване на физическата активност подпомагат възстановяването на подвижността.
Профилактиката срещу инфекцията с вируса Чикунгуня се основава на контрол на популациите на комарите и индивидуални мерки за защита от ухапвания от комари. Препоръчва се премахване на застояла вода около жилищата, третиране с инсектициди, поставяне на мрежи на прозорци и врати, носене на дрехи с дълги ръкави и крачоли, както и използване на репеленти с доказана ефективност.
През 2023 г. бе одобрена първата ваксина срещу вируса Чикунгуня – жива отслабена ваксина VLA1553 (Ixchiq). Ваксината се прилага в еднократна доза и е предназначена за употреба при възраст над 18 години с повишен риск от експозиция. Клиничните проучвания доказват, че ваксината предизвиква бърз имунен отговор с продължителна защита срещу вируса Чикунгуня. В напреднал етап на разработка са ваксини на базата на вирусоподобни частици, които биха разширили възможностите за имунопрофилактика.
Епидемиологичните анализи показват, че с разширяването на ареала на комара Aedes albopictus в умерените ширини, включително и България, нараства рискът от поява на огнища на вируса Чикунгуня в региони, които досега не са били засегнати. В Европа са регистрирани случаи на вируса в страни като Италия и Франция, което подчертава необходимостта от постоянен мониторинг, бърз лабораторен достъп до диагностика и готовност за прилагане на мерки за ограничаване на разпространението на вируса.
През 2024 година Европейската комисията разреши първата по рода си ваксина срещу вируса Чикунгуня, предаван от заразени комари.
Въпреки че заболяването не е ендемично в ЕС, последиците от изменението на климата водят до увеличаване на присъствието на комари, които пренасят сериозни заболявания в Европа.
Ваксината Чикунгуня е предназначена за възрастни над 18 години и беше единодушно одобренА от държавите членки след строга оценка от страна на Европейската агенция по лекарствата (EMA).
