В Международния ден за борба с ХИВ/СПИН говори проф. Радка Аргирова, съобщи "Фокус".
Тя е председател на Българското дружество по медицинска вирусология, международен експерт по въпросите на СПИН, член на Международното дружество за СПИН и на Европейската клинична асоциация по СПИН. Била е член и на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации. Проф. Аргирова е част от екипа на клиничната лаборатория на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда.
Проф. Аргирова, сякаш темата ХИВ/СПИН позаглъхна в годините, но какво символизира 1 декември? Защо е важно да говорим за това заболяване именно днес?
Изключително важно е да говорим за това заболяване, за тази инфекция, която води до заболяване. Важно е, защото тя може да бъде избегната, може човек да не се зарази, да не заболее, но това зависи от поведението му. Тъй като изключително заразяванията, които се случват и се наблюдават, новооткритите случаи са изключително придавани по полов път, то оттам следва изводът, че съвсем е възможно да бъде предотвратено това заразяване.
Какво е актуалното разпространение на ХИВ в България? Има ли промени в последните години, каква е тенденцията?
Да, има промени в последните години. Имаме трайно нарастване всяка година с между 250-280 новооткрити лица с ХИВ инфекция. Примерно за тази година до 1 август са открити 185 случая, а миналата година те са 200-280 за цялата година.
Кои групи остават най-уязвими и защо?
Най-уязвими у нас, а и в цяла Европа, е групата на мъжете, които правят секс с мъже. Това е групата, в която се влиза много трудно, тя е бих казала инкапсулирана по някакъв начин. С тях трудно се разговаря. Те са хора, които на практика знаят всичко, обаче така, както знаят всичко, продължават да се заразяват.
Това, което мен лично ме тревожи особено, е, че една част от тези хора са едновременно бисексуални, т.е. правят секс и с другия пол. Така че това може да доведе до заразяване на нови хора и освен това, може да доведе и до заразяване на жени, бременни, до заразяване на деца. Всичко това има изключително голям значение.
Какво е важно да знаем за начина на предаване на вируса и за това, което не го предава?
Ако в момента на взаимодействие между двама души или повече разбира се, има кръв или пък нараняване до кръв и ако разбира се, между тях има човек, който е заразен с ХИВ, е възможно заразяване. Така че половият път на предаване е този, който абсолютно превалира над останалите. Кръвната банка е под абсолютен контрол и то безкомпромисен – нямаме такъв случаи на заразяване чрез кръвопреливане. И това, което споменах третия път е предаване от майка на поколението, но той по същество е разновидност на половия път на предаване.
Хората днес по-информирани ли са по отношение на предаването на този вирус?
Хората днес са по-информирани, отколкото преди 40 години, когато е започна тази пандемия, но има нещо, което вие споменахте още в началото – като че ли интересът към тази инфекция намалява, и то сред младежта, която би трябвало да бъде много добре информирана и много заинтересована от това да не се получи тази инфекция.
От една страна не толкова много се говори за това, кампанийността някак намалява. След това COVID-19 също имаше значение като инфекция, която се наложи над всичко останало. И третото нещо, което е много важно, ние непрекъснато говорим, и то е вярно, че има чудесно лечение, че в България хората се лекуват по същия начин както всички останали в развитите страни, и че от това лечение има резултат, и че човек ако се лекува правилно, непрекъснато, без да спира лечението, спазва всички указания, 6 месеца след това, вече той може да не предава вируса, което е изключително важно и е страхотно постижение на медицината.
Какви са съвременните антиретровирусни терапии, които се прилагат?
Съвременните антиретровирусни терапии, които се предлагат и се осъществяват успешно, представляват комбинация от два или три препарата, които са инхибитори, т.е. забавят, а не унищожават, размножаването на вируса. Те се предлагат в комбинация, която въздейства върху няколко фази на размножението на вируса, което гарантира, че той ще бъде инхибиран в достатъчно степен, за да стане неопределим в нашите тестове.
Те биват различни класове, вече станаха 7 или 8, от миналата година имаме един нов клас. Важното обаче за тази терапия е да се знае, че тя лекува, но не излекува, т.е. силно намалява, толкова силно намалява концентрацията на вируса в организма, че на практика ние вече не можем да го определим.
Това ли е принципът "НЕоткриваем=НЕпредаваем"?
Това е принципът "НЕоткриваем=НЕпредаваем". Т.е. ако човек си взима всеки ден лекарствата, не прави никакви лекарствени ваканции, той като придобие неоткриваем вирусен товар, т.е. вече не можем да го открием, тогава той става и абсолютно безопасен за сексуалния си партньор, за бъдещото бебе и т.н. С други думи, живее напълно нормален живот.
Но искам да кажа тук нещо друго: вирусът не се открива, това се прави чрез специфичен PCR тест, обаче антителата към вируса остават доживотно. Така че изключително голямо е значението и на първия така наречен скринингов тест.
Колко рано трябва да започне едно лечение, за да бъде то ефективно?
Веднага щом се установи, че лицето е заразено, не се чака нищо, веднага се започва терапия.
Възможно ли е, проф. Аргирова, пациентът да бъде носител на този вирус дълго време, без да знае, без да има никакви симптоми?
Да, с години. С години може да няма никакви симптоми, да няма никакви оплаквания, по никакъв начин да не му се навява мисълта, да не мисли за това, че може би е заразен с вируса. Това е тежък случай, но имаме много такива случаи. Всъщност у нас, в България, е много характерно това, че имаме лица, които са заразени и се представят пред медицината късно. Т.е. ние ги наричаме "късно представящи се болни“, които отдавна са заразени, те самите не могат да определят кога, обаче когато дойдат и вече установим, че са заразени, виждаме, че имунната система е доста силно увредена. И тогава терапията разбира се е малко по-различна.
Предполагам, че голяма част от случаите излизат случайно при някакъв друг вид изследване, а не при специално изследване за ХИВ/СПИН?
Не бих казала, че голяма част от случаите. Да, такива случаи има, но не бих казала, че са голяма част.
Какви са най-големите постижения през последните години по отношение на терапиите?
По отношение на терапиите продължават да се усъвършенстват отделните групи инхибитори, както и тяхното групиране и съвместяване помежду им. Тези инхибитори стават все по-слабо токсични за човека, все по-малко са клиничните явления или нежеланите лекарствени реакции.
Но особеното, за което питате и на което искам да обърна внимание, това е един инхибитор, той е от миналата година известен с много добри лечебни свойства и предпазни свойства от заразяване. Даже някои го обявяват като ваксина, но това не е ваксина, това си е препарат. Този препарат е вече до такава степен усъвършенстван, че е изработен като една инжекция, която трябва да се прави два пъти в годината, т.е. през 6 месеца, и в останалото време той предпазва от заразяване. Това е страхотен успех.
Но това е предназначено само за пациенти, които вече са носители на вируси, или и за здрави пациенти?
Не, не, не. Това е предназначено за хора, които имат сексуални контакти с партньора, който е вече заразен с ХИВ.
Науката напредва ли по отношение на разработката за този вид вирус?
Да, науката напредва в това отношение. Има няколко подхода по този въпрос, работи се. От една страна подходът с РНК ваксините е в пълен ход, по подобие на тези ваксини, които бяха срещу ковид.
От друга страна, другият много известен и популярен подход е т.нар. получаване на широконеутрализиращи антитела. Това са специални антитела, които трябва да се получат. Те се получават не по естествен път в организма, а трябва да се вкара специален антиген, за да се получат. Те са насочени срещу най-консервативните, т.е. най-неизменчивите участъци на вируса. Така че с какъвто и вирус да се зарази човек, тъй като вирусът изключително бързо и непрекъснато се изменя, тези антитела ще бъдат активни.
Това са две от насоките, които представят съвременното виждане за бъдеща ваксина. Беше обявено преди години, че някъде в началото на 2025 г. – т.е. мина вече този срок, ще имаме ваксина. Това обаче се забави много, както разбирате.
В момента светът се намира в една т.нар. нова ХИВ криза, тъй като изведнъж, най-напред в САЩ, а след това и в други държави, силно намаляха парите за финансирането за лекарства за лечение на лицата, живеещи с ХИВ. Това особено много се отразява на Африка. Защото, не може да говорим да се ликвидира ХИВ до 2300 г. например, каквато беше целта, след като в цяла Африка има милиони хора, които не получават терапия. Т.е. ХИВ си съществува там в такава форма, в каквато все едно беше в началото на пандемията.
Колко често е препоръчително да се прави изследване за ХИВ/СПИН според рисковете, които поема с поведението си?
Да, точно така. Всичко е според рисковете, които човек поема с поведението си. Най-напред, ако човек има само един партньор и е напълно сигурен в него, както и партньора му, разбира се, няма нужда да се изследва. Обаче, ако има много партньори или повече партньори, ако ги сменя често, особено, ако сред тях има непознати лица – подчертавам това специално, защото точно това е най-честият случай, когато се получава заразяване. Другият чест случай е, когато има контакт с непознат партньор и в нетрезво състояние или в състояние не само алкохолно, но и опиоидно опиянение, защото в такъв случай, както се казва, спирачките падат, поведението вече не може да бъде контролирано. Често сме чували израза "Събудих се и не знаех къде съм, и до мен лежеше една и…", не искам повече да ви разказвам.
Що се отнася до тестовете – достъпни ли са, можем ли да си ги купим, да ги направим у дома?
Все още в България не са. По този въпрос работим много сериозно, макар че това го казваме от години, но все още е много трудно да се пробие това. Искаме да могат да се купуват тези тестове, като тестове за бременни или тестове за COVID, но има един такъв момент, че е много важно, ако се получи тестът положителен, много трябва да се работи по това или да се говори по това, че той трябва веднага да бъде повторен, вече в лабораторни условия. Защото тези тестове са чудесни, прекрасни са, но има и фалшиво положителни резултати при правенето им. Така че действително е добре да има в домашни условия възможност, но да се знае какви са ограниченията на използването на такива тестове.
Кажете, моля, какво представлява т.нар. профилактика преди експозиция. За кого е подходяща тя, как се прави?
Преекспозиционната профилактика представлява предпазване от заразяване, когато човек има работа с партньор, който е заразен или пък съмнително заразен. Това се случва в семейства, в които единият от двамата е заразен, другия – не, но те по никакъв начин не прекъсват взаимодействието помежду си. Това е много чест случай. Този, който не е заразен, би трябвало да се ползва от услугите на тази преекспозиционна профилактика. И точно в това отношение преекспозиционната профилактика е изключително напреднала. И аз ви казах, че такива хора би трябвало да получават два пъти в годината този нов препарат, въпросната инжекция. Това, между другото, вече е прието от Европейската комисия тази година, одобрено и прието, така че не говоря за фантазии, а за нещо, което реално съществува. Много скоро се надявам да го има и у нас.
Партньорите, които имат такова съжителство, проявяват ли интерес към тази възможност?
Те биха искали да се възползват. Засега още го няма у нас, обаче има други препарати, които не се използват два пъти годишно, а много по-често, но използват и нашите хора, да.
Достатъчно отговорни са, когато имат такъв партньор, да вземат мерки и за своето лично здраве?
О, да, да, точно така.
Какво най-много вреди на хората, които живеят с ХИВ?
Първо е стигмата, най-големият вредител е стигмата. Т.е. ако те бъдат по някакъв начин нарочени, посочени с пръст, това се отразява на околните. Това, разбира се, е много неправилно, защото заразяването, както вече казахме, може да стане само по полов път и по никакъв начин по битов път – хранене, използване на общи дрехи, плуване в басейни, разговори. Както ме питат много често – "Ама той много плюнки му излизат, като говори по телефона. Не е ли вредно?". Не, не, не.
Това не е въздушно капкова инфекция, нали така?
Не е въздушно. И вирусът иска да влезе направо в кръвта, за да може там да се развива. Такива плюнки, слюнки като при COVID и грип изобщо не важат за него. Точно затова има много добра възможност за предпазване.
Какво бихте искали да посъветвате младите хора, които най-често подценяват риска?
Най-напред да си дадат ясна сметка относно партньора или партньорите си – до каква степен, на кого държат, колко, какви са връзките им, могат ли да осъществят секс в безопасни условия, т.е. да се използват предпазни средства, презервативи. И освен това, ако имат случаен секс с непознат човек, за когато въобще не са чували за неговия статус, би трябвало да се насочат към изследване.
На 1 декември си припомняме, че знанието пази, ранното изследване може да ни спаси, а лечението пък позволява на хората с ХИВ да живеят пълноценно. Ако приемате това обобщение на разговора ни, проф. Аргирова?
Да, разбира се, че го приемам, и е точно така. Трябва да помним, че в момента не медицинската, не лечебната, не терапевтичната програма на хората живеещи с ХИВ е проблем, нито за България, нито за света. Проблем е отношението на обществото, стигмата, която все още съществува. Тя съществува и сред медицинските работници.
Ние понякога виждаме случаи, макар и много рядко, но ги има – и у нас ги има, и в чужбина ги има, когато медицински работник, примерно зъболекар казва "Този няма да го обслужвам, защото сте ми написали с ХИВ" – там имаме начин да отбележим, въпреки че не бива да отбелязваме. Той трябва с всички да работи така, като че ли са заразени с вирус.
Източник:
БГНЕС
