Властта: Да се простираме според чергата си

В е ези времена на криза държавите трябва да се научат да харчат според приходите си и да управляват добре разходите, каза

еврокомисарят Кристалина Георгиева

при откриването на Шестата годишна среща на бизнеса с правителството.

"В България имаме добра поговорка за такива случаи - "да се простираме според чергата си". Ние сме един съюз, но имаме съвсем различни проблеми. За чест на България ние сме една от трите страни, които имат най-малка нужда от фискална консолидация, защото имаме нисък бюджетен дефицит и малък външен дълг", добави Кристалина Георгиева и напомни, че другите две държави в подобна ситуация са Естония и Люксембург.

"Българите трябва да се гордеят с това, което са постигнали", заяви Георгиева. Тя напомни, че България е сред страните с най-нисък бюджетен дефицит в ЕС - под 3% и с най-нисък външен дълг спрямо БВП -- около 14%. България стои добре и по отношение на показателя икономически растеж, въпреки че се намира "в сандвича между Румъния и Гърция".

Прогнозите сочат, че през 2012 г страната ни ще бъде във втората група по икономически растеж в ЕС заедно с Полша и Люксембург. Според нея правителството е направило невъзможното и в усвояването на еврофондовете. Днес България усвоява повече от Италия и до момента сме усвоили около 30% от тези фондове.

Еврокомисар Георгиева приветства също така усилията на правителството за осъществяване на пенсионната реформа

В Европа трябва да се научим или да работим повече, или да живеем с по-малко, каза Георгиева. Според нея обаче това не важи с такава сила за новите страни членки, каквато е и България.

България има нужда от дългосрочна стратегия за развитие, каза

избраният за президент Росен Плевнелиев

при откриването на срещата.

"Хората искат да имат прогнозируем живот, те не искат да живеят от днес за днес, каза Плевнелиев. Хората в страната искат политиците да се обединят и да полагат усилия за националните приоритети. Усилията и интересите на инвеститорите се насочват към стабилни държави, които имат кауза и план и са готови на тежки решения", посочи Плевнелиев.

Сред приоритетите на избрания за президент Росен Плевнелиев са търсене на справедливост за хората чрез добре действаща съдебна система, подобряване на бизнес средата, развитие на електронното правителство, подобряване на инфраструктурата и енергийната ефективността и либерализация, както и развитие на регионите и репутацията на България.

Министър-председателят Бойко Борисов

отново заяви, че президентът Първанов вчера е трябвало да благодари на правителството "за това, че ние от 1 януари вдигаме пенсионната възраст.

"И ако един ден той стане премиер, каквито са му амбициите - няма лошо - той трябва да го направи. А като социален президент няма да му отива. Сиреч ние и на него му свършваме мръсната работа", каза Борисов.

Според премиера опозицията трябва да каже - добре, че няма да похарчат парите с този 3-процентен дефицит и утре ние като дойдем, ще можем да преразпределяме, да правим нашите политики.

Той заяви, че изключително много разчита на разумните хора в БСП и ДПС да подкрепят Пакта за финансова стабилност. Хубаво ще де да покажем на Европа, че сме една сплотена нация по този важен въпрос, каза той.

Приоритетите на президента Росен Плевнелиев са приоритети и на правителството - това са модерните неща в Европа и най-подхождат на България, посочи Борисов.

"Преди години още се е знаело, че Маастрихтското споразумение не се спазва и постепенно са идвали все по-популистки партии в Европа. Година след година всяка политическа партия е рушила устоите на Европа с обещания, които не може да бъдат изпълнявани.

Звучи много добре да кажеш на хората, че ще се пенсионират млади и че ще се вдига размерът на пенсиите или пък на заплатите, но в един момент парите свършват. Държавите с дълг от 130 - 140 процента от БВП са живели на кредит, който не могат да си позволят", отбеляза Борисов.

Трябва да оценяваме това, че нашият народ е дисциплиниран, сами си заложихме приоритети, които сега ще влязат в Пакта за финансова стабилност на ЕС, подчерта той.

Важен приоритет е и работата на електронното правителство. Тази мярка подпомага бизнеса и хората и е основна пречка на корупцията, каза Борисов. 2010 г. беше годината на Росен Плевнелиев, с инфраструктурните проекти, 2011 г. е на Симеон Дянков с финансовата стабилност, а 2012 г. трябва да е годината на Трайчо Трайков, с проектите в енергетиката и туризма.

Премиерът се обяви категорично против предложенията на бизнеса за узаконяване на незаконни строежи.

Борисов обясни, че изграждането на интерконекторни връзки с газопреносните системи на съседни страни се бави и заради разкриването на културно-исторически паметници. Но през март догодина ще има първа копка на интерконектора с Гърция. По трасето са били разкрити 80 паметника на културата.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков

заяви, че всички етапи от предпроектните дейности вече са преминати и проектът ще започне още от следващата година.

Според Трайков проектите за междусистемни газови връзки са закъснели поне с 20 години и сега правителството работи по тях в ускорени темпове. Хубавото в това, което се случва с Южния газов коридор е, че се поставя на дневен ред Транскаспийския тръбопровод - нещо, което ще даде реална възможност за достъп до газ, каза Трайков.

Министърът напомни, че когато преди две години в много държави се говореше за фискални стимули, в България се говореше за фискална консолидация. Сега нещата се обърнаха и страните говорят за фискална консолидация, а ние за стимули и растеж. Страните, които навремето изливаха вода в пясъка, сега се отбраняват, а тези, които поставяха стабилни бетонови основи, сега могат да нападат, каза Трайков.

Според него основният въпрос, който се задава, е защо получаваме ниски доходи, а един от отговорите е в структурата на икономиката и добавената стойност, която се създава в нея. Енергонеефективната ни икономика означава, че с едно и също количество енергия както един германски завод ние успяваме да вземем три пъти по-малка цена на стоката си. Това води до въпроса защо продаваме по-евтино това, което произвеждаме и защо един германец, който върши същата нискоквалифицирана и нискотехнологична работа получава пет пъти повече от българския работник, коментира Трайков.

Министър Трайков акцентира върху необходимостта от подобряване на бизнес средата, насърчаване на малките и средни предприятия, намаляване на административната тежест. Той разглежда еврофондовете като инструмент, а не като цел.