Още по-добрата новина е, че по-високата пенсионна възраст ще важи за всички категории труд, а не само за най-масовата трета категория, както искаха синдикатите, коментират специалистите от института. По-нататък в анализа, подписан от Калоян Стайков, се казва:
Въпреки че много хора продължават да мислят, че трудностите при финансирането на пенсионната система са заради ниски приходи, вече трябва да е ясно, че причината всъщност са високите разходи.
На фона на пенсионна възраст от 60 г. за жените и 63 г. за мъжете от 3-та категория труд, средната за страната е 57 г., колкото е била и през 1990 г., независимо че продължителността на живот се увеличава.
Ниската пенсионна възраст се дължи на две групи - тези, пенсиониращи се по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (военни, полицаи, магистрати, танцьори и др., т.нар. категорийни работници), и тези, получаващи инвалидна пенсия заради трудова злополука или професионална болест.
Изключително важно е, че увеличаването на пенсионната възраст беше прието на второ четене за всички работници, а не само за тези трета категория труд, тъй като те се пенсионират най-късно и получават пенсия най-кратко. Същевременно разликата в средната възраст за пенсиониране на отделните групи работници постепенно трябва да се свива и ранното пенсиониране да бъде ограничено.
Въпреки че повишаването на стажа и възрастта за пенсиониране е стъпка в правилната посока, системата има нужда от допълнителни мерки. Една такава мярка е затягане на контрола при отпускане на инвалидни пенсии за трудова злополука и професионална болест. Злоупотребите при отпускането им са добре известни, а броят на получаващите такива пенсии се увеличава.
През 2010 г. над 60% от пенсионерите в работоспособна възраст получават пенсия за инвалидност.
Решението за увеличаване на възрастта и стажа за пенсия е стъпка в правилната посока, но за балансиране на системата са нужни още промени. Сега усилията трябва да се насочат към затягане източването на пенсионната система по линия на инвалидните пенсии.
Трябва да се мисли и в посока намаляване на възможностите за ранно пенсиониране или ако такива останат, те да са свързани с вноски в професионални пенсионни фондове, а не да се финансират от бюджета на НОИ.
Крайната цел на реформата в системата трябва да бъде увеличаване ролята на капиталовия стълб - личните пенсионни сметки и намаляване на "солидарността" през разходопокривния стълб.
По този начин бъдещите пенсионери ще имат всички стимули да декларират реалните си доходи и ще имат достатъчна сигурност, че това, което спестяват, е за тях самите и не се използва като инструмент от социалната политика на управляващите.
Източник: ime.bg
Последвайте ни
