При антикризисната си политика българското правителство трябва да се води от подхода, че най-силните и най-богатите трябва да плащат повече.
Това заяви председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс в интервю за БТА.
Той изтъкна значението на енергийните проекти "Набуко" и "Южен поток", като посочи, че е важно Европа да не бъде зависима само от Русия при доставката на газ.
Лидерът на ЕНП заяви, че партията ще подкрепи България в членството й в Шенгенското споразумение.
По думите му, от европейска гледна точка двата важни елемента от политиката на правителството са свързани с присъединяване към Шенген и Еврозоната.
Следва текстът на интервюто:
- Господин Мартенс, вчера заявихте, че нямате критики към ГЕРБ, но все пак имате ли препоръки към управляващата партия? Как ГЕРБ може да се "опази" от ниска обществена подкрепа, когато се налага антикризисна политика, често свързана с непопулярни и неприемливи за обществото реформи?
- Потвърждавам, че няма критики към ГЕРБ. Препоръката ми се основава на личния ми опит като премиер на собствената ми страна - бях изправен пред дълга икономическа криза, както се случи в по-големите западноевропейски страни след световния шок.
През целия период на 70-те години различните правителства на моята страна нямаха политическия капацитет да вземат решения срещу последиците от тази криза - високата инфлация, високо ниво на безработица, голям дефицит в бюджета.
И аз бях изправен в края на 70-те и началото на 80-те години в такава ситуация като нов премиер - това съм го казал и в книгата.
Трябваше да девалвирам белгийския франк и бях задължен да предприема много тежки, много строги мерки, но го направих, а не беше много популярно.
Тези мерки бяха такива, че най-богатите, най-влиятелните хора трябва да плащат най-много.
И всички експерти казаха, тъй като мандатът на правителството ни продължи четири години, - "Вие ще изгубите изборите". Имаше много стачки и демонстрации, но в крайна сметка, след четири години, ние спечелихме изборите.
Затова препоръката ми е - трябва да вземате трудни решения, трябва да казвате истината на хората и трябва да постигате резултати. Тогава ще убедите хората.
Чух, че финансовата стабилност в България е реалност, но вие ще бъдете изправени пред трудности така, както Белгия и другите европейски държави по онова време.
А пък сега, след банковата криза, всички страни от ЕС са изправени пред необходимостта от решения за бъдещето и възстановяване на икономиката. Това е препоръката - да имате куража да вземате решения и да казвате истината на хората.
- Т.е. правителството не трябва да се страхува от непопулярни мерки?
- Не, не. Но да казва истината на хората и в процеса на взимане на решения да се води от подхода, че най-силните и най-богатите трябва да плащат повече. Т.е. това е един социален, приемлив начин.
- Според премиера Борисов, както проектът "Набуко", така и "Южен поток" са важни за страната ни. Къде е мястото на България в изграждането на двата газопровода?
- Убеден съм в това, но те са и изключително важни за Европа. Не е разумна политиката, когато сте в зависима позиция.
Когато става въпрос за съществени средства за икономиката като природен газ, нефт, не е разумно да зависите от една държава. Диверсификацията на енергийните източници е изключително важна и, в известен смисъл, е необходимост.
Смятам, че Европа, както важни страни-членки на ЕС, например Германия - зависят от договори с Русия. Важно е да не бъдем зависими само от Русия. В този смисъл и двата проекта са много важни, защото осигуряват диверсификация.
- Трябва ли да избираме един от двата проекта?
- Вие имате възможност за избор - това е важното. Защото няма да зависите само от един източник, а ще имате възможност да избирате.
- Премиерът Бойко Борисов предлага структурна промяна в кабинета - министър, който да отговаря за усвояването на евросредствата. Това се случва около осем месеца, след като ГЕРБ сформира правителство. Мислите ли, че този ход не е закъснял с оглед на ниското усвояване у нас на парите от ЕС?
- Първото необходимо нещо, което трябваше да се направи, е да се възстанови доверието на европейските партньори, за да може да се освободи европейското финансиране.
Това, което правителството прави и конференцията ни е пример за това, е борбата с корупцията и организираната престъпност. Това е изключително важно.
Сега чакаме окончателната версия на доклада на ЕК и съм убеден, че този доклад ще бъде много положителен. И това означава, че европейските фондове ще могат да бъдат използвани в България.
Имаме дълга традиция в ЕС в продължение на години ние подкрепяхме т.нар. кохезионна политика в Южна Европа. Виждате благоустройство - изграждане на мостове, магистрали особено в Южна Европа, финансирано от ЕС.
И е изключително важно хората да видят, че Европа не е нещо абстрактно, а напротив - че тя е нещо много конкретно. Важно е премиерът да бъде конкретното лице, което отговаря за всичко това и да реализира тази политика.
В заключение мога да кажа - първата стъпка е възстановяване на доверието. След като това е направено, трябва да използвате по правилен начин европейските фондове и трябва да има министър, който да отговаря за това.
- Да разбираме, че България вече предприема втората стъпка?
- Да, да - точно така!
- Какво е бъдещето на ДСБ и СДС като членове на ЕНП?
- Те са пълноправни членове на ЕНП, те подкрепят правителството, но не са част от управлението. За мен това е много важно.
Но аз уважавам и разбирам решението на премиера Борисов след изборите през юли миналата година да сформира правителство на базата на изборните резултати. И резултатът е в полза на ГЕРБ. Мисля, че господин Борисов искаше да има много ясна позиция и ясна програма.
- Казвате "ясна програма". Определихте правителството като "силно и надеждно", но критиците на ГЕРБ виждат непоследователност в политиката на партията. Как ще коментирате това?
- По кои въпроси?
- По позицията на страната ни по енергийните проекти, например. Последният случай е с увеличаването на здравната вноска.
- Това е вътрешна политика. Според мен две неща са важни и затова давам мнението си - работата срещу корупцията и организираната престъпност. Второто нещо е да работите с европейските институции за финансовата стабилност и възстановяване на икономиката.
И по двата въпроса има перспектива за България. И ние, в ЕНП, ще подкрепим България да стане член на Шенгенското споразумение - това е свързано с борбата срещу корупцията и възтържествуването на закона.
И втората перспектива - да станете член на еврозоната, което е свързано с капацитета на решенията в икономическата сфера. От европейска гледна точка - това са двата важни елемента от политиката на правителството. И това е решително при оценката на правителството.
- "Европа: Боря се и превъзмогвам" е заглавието на автобиографичната Ви книга, която представихте в София. Има ли обречени борби в политиката?
- В живота на един политик или политическо движение винаги може да има периоди на грешки, силна опозиция и политическа депресия. Това не може да се избегне.
Този латински девиз "Аз се боря и превъзмогвам" е девизът на една провинция в Холандия, която е на десет километра от мястото, където съм роден. Хората там го използват, описвайки борбата срещу морето. И те успяват в нея.
Но това е типично за политическия живот и политическата ангажираност. Един политик се сблъсква с много предизвикателства, има и много провали, но той трябва да има смелостта да се бори.
Вилфрид Мартенс е на посещение у нас по покана на ГЕРБ.
В София той представи автобиографичната си книга и участва в конференцията "Българският пример в борбата с организираната престъпност и корупцията в Европа".
Вилфрид Мартенс започва политическата си кариера през 1965 г. като съветник в различни правителства на Белгия.
Министър-председател на Белгия е в периода 3 април 1979 - март 1992 г., с прекъсване от 8 месеца през 1981 г. Съосновател е на Европейската народна партия, създадена през 1976 г. От 10 май 1990 г. й е председател.
