САЩ предпочитали тихата дипломация за медиците ни

САЩ предпочитали тихата дипломация за освобождаването на българските медицински сестри в Либия, пише сайтът "Биволъ", като се позовава на предоставени от Уикилийкс (Wikileaks) дипломатически доклади, изпратени до Държавния департамент от София.

Българската страна смята от своя страна, че американците са единствената сила с достатъчно влияние, за да убеди Либия да вземе "трудното политическо решение" да освободи сестрите, отбелязва "Биволъ".

Преди четири години - на 24 юли 2007 г., българските медици осъдени на смърт в Либия бяха освободени и пристигнаха в София с правителствения самолет на Франция, придружени от съпругата на френския президент Сесилия Саркози.

Българският външен министър Ивайло Калфин е казал на американския посланик Джон Байърли през март 2006 г, че България три пъти е възпирала Съвета на Европа да излезе с резолюция за българските медицински сестри осъдени на смърт в Либия, за да окуражи "продуктивна атмосфера за преговори".

Той обаче подчертал, че такава позиция не може да се поддържа безкрайно.

Българската страна е била готова да приеме всяко предложение за либийския дълг към България. Преоценката на дълга "на 5 млн. долара или на 5 долара" - както казва Калфин, трябва да е част от договорката за освобождаване на сестрите.

Ситуацията се променя в началото на 2007 г. след потвърждаването на смъртните присъди на медиците. Българските лидери са обезкуражени от липсата на резултати и "изглежда нямат намерение да се върнат към политиката на тихата дипломация, която е широко смятана за провал" - пише посланик Байърли в секретна грама  от 8 януари 2007 г., след което разказва за кампанията "Не сте сами".

Той препоръчва Държавния департамент на САЩ да отговори положително на българската покана за преговори на 15 и 16 януари в София, на които са поканени САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Либия, въпреки че участието на либийците не е сигурно.

В края на февруари 2007 г. Байърли изпраща нова грама, в която казва, че е

време да се "снижат емоциите",

тъй като "качването на децибелите" от българското правителство е направила задачата на дипломатите по-трудна.

България е постигнала успех с мобилизацията на подкрепа от ЕС за каузата срещу Либия, но може да изгуби контрол върху процеса и да стане "жертва на собствения си успех", ако все нови и нови европейски политици се изказват по въпроса.

Сред препоръките на Байърли е да се окуражи общ фронт на ЕС, предвождан от Великобритания, да се подкрепи ЕС, като се убедят България и Либия да се завърнат към дискретната дипломация.

Следваща стъпка в "сделката" е замяната на смъртното наказание с доживотен затвор от Върховния съдебен съвет на Либия на 17 юли, което отваря вратата за завръщане на медиците в България, за да излежат присъдите си в рамките на споразумението за съдебно сътрудничество между Либия и България.

По повод завръщането на българските медици на борда на френския правителствен самолет Байърли докладва и думите на дипломата Марк Пиерини, шеф на международния фонд за Бенгази, който споделя, че последните 48 часа са били "доста отвратителни", като либийците са искали нови отстъпки от Брюксел до последния момент преди медиците да се качат на самолета на Сесилия Саркози. "В крайна сметка, според Пиерини,

може би Емирът на Катар е дал някакви пари, за да бъде сключена крайната сделка",

пише Байърли.

Приключването на сделката за медиците обаче става ефективно след като България опрощава либийския дълг от 56.635 млн. долара на 2 август, за което посолството съобщава в отделна грама.

Отбелязано е и "учудващо слабото злопаметство" и липсата на обвинения за съдбата на медиците. В края на краищата, възторгът от завръщането на медиците уляга, настроението е на облекчение и възстановяване.

Ако обаче медиците се решат да говорят за преживяното, нещата могат да се променят - прогнозира американският шарже д'афер Караянис, който е подписал грамата, цитирана от "Биволъ".