Тези му думи бяха изпратени с аплодисменти от народните представители.
Президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова положиха клетва на тържествено пленарно заседание на парламента.
По конституция това става три дни преди изтичането на пълномощията на предишния държавен глава.
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се", гласи клетвата, положена от президентската двойка.
След подписите си под клетвения лист Росен Плевнелиев и Маргарита Попова целунаха кръста поставен до Евангелието, целунаха ръка и взеха благословение от Негово светейшество патриарх Максим. (вижте фотогалерия)
"Ще отстоявам надпартийността на институцията. Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поемам нови. Ще осигурявам
постоянна прозрачност и отчетност на свършеното.
Да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват, но държа да бъда компетентен и да си свърша добре работата.
Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт. Няма да участвам в политически интриги, няма да преча и ще бъда политически арбитър", заяви президентът Плевнелиев.
Той подчерта, че съзнава: "Поемам президентството в трудни времена, когато има дълбока икономическа криза в света. На изпитание са не само националните икономики, но и обединена Европа. Кризата е и възможност.
България остава една от най-бедните страни. България не е в средата, а в дъното на много европейски класации. Това трябва да се промени", заяви Росен Плевнелиев. За мен проспериращата България е кауза - трябва да загърбим политически пристрастия.
Досега кризите са ни обединявали, трябва да се обединим около национална цел. Правителствата се сменят на 4 години, но
България не трябва да започва всеки ден от начало.
Искам България да бъде средно богата европейска държава с развити региони, с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година.
За това, въпреки трудностите, не може и не бива да мислим, и да говорим за оцеляване, а за растеж. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година.
За това, въпреки трудностите, нека да сме наясно - успехът е важен, а успехът на една нация, просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин, е свързан и се постига със значителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия, било то в областта на здравеопазването, образованието, отбраната, сигурността или социалната политика.
Ето как виждам България през 2020 година.
Сега доходът на българския гражданин е 43% от средния за ЕС - през 2020 г. е не по-малко от 60%.
Сега сме на 74-то място по конкурентоспособност в света - през 2020 г. сме в топ 50.
Сега българската икономика е пет пъти по-енергоемка за средната в ЕС - през 2020 г. сме стопили тази разлика до два пъти.
Сега производителността на един работник в България е едва 42% от средното за ЕС - през 2020 г. производителността бързо е наваксала и е достигнала до минимум 60%.
Сега България изнася зърно - през 2020 г. изнасяме храни.
Сега българските държавни железници са пред фалит - през 2020 г. високоскоростни влакове транспортират стоки и услуги от Азия през България за Европа с 200 км/ч.
Сега академичната и научна общност трудно покрива издръжката си и младите учени напускат страната - през 2020 г. учените са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.
Сега на Мадарския конник все още има едно ръждясало скеле, то е там от 1993 г. - през 2020 г. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели милиарди от това.
Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазването - през 2020 г. спешната помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благодарение на въведената електронна здравна каса, лекарите взимат бързи и адекватни решения, корупцията и източването на здравната каса са станали невъзможни.
Сега 2,700 млн. български граждани живеят в енергийно неефективни панелки - през 2020 г. поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийни разходи са паднали двойно, а стойността на тези жилища се е удвоила.
Президентството ще бъде център на дебат във важните за българите въпроси.
Един президент не се оценява по неговата популярност, а по това, какво е постигнал.
Президентството ще наблюдава институциите да не подменят основните цели на обществото. Няма да има кабинет в сянка, съветите ще генерират идеи, в тях ще бъдат поканени представители на всички.
Гражданското общество ще бъде основното. Заседанията на съветите към президентството ще се предават пряко в интернет. Справедливост за гражданите, работещи институции, енергийна ефективност, независимост, България на регионите", така президентът Плевнелиев очерта своите приоритети. По тях той ще търси национален консенсус.
"Политиците не създават пари. Създава ги икономиката. Трябва да има качествени инвестиции. Това, че имаме нисък дълг и ниски данъци не означава, че имаме силна икономика", посочи новият президент.
Росен Плевнелиев посочи, че България е станала символ на фискална дисциплина и единствената държава с повишен рейтинг по време на криза, и това се е случило благодарение на усилията на няколко правителства. Той се гордее, че България е единствената държава, която е успяла да намали държавния си дълг от 100 на 16 процента от БВП.
Имаме стабилност и трябва да работим за растеж, каза той. Затова според него трябва да се създадат предпоставки за заетост и инвестиции, за по-достъпно финансиране на малките и средните предприятия, за борба със сивата икономика. Трябва да се научим и да печелим от постиженията си в образованието и иновациите, посочи Плевнелиев.
Според него с широк обществен дебат трябва да се формира визия как България да създаде конкурентни предимства за индустриите на бъдещето - като информационни и комуникационни технологии, зелените технологии, умни енергийни мрежи, производство на храни. Създаването на възможности за бизнеса в чужбина означава повече работни места и в България, поясни Плевнелиев.
Трябва да насочим усилията си към световните региони с бърз икономически растеж, разширяващи се пазари, смята той. С помощта на дипломацията ще поставим "Произведено в България" на международната сцена, посочи държавният глава.
България трябва да бъде представлявана в чужбина от професионалисти, достойни българи, които са мотивирани и имат качества.
За енергийната политика Плевнелиев смята, че е нужен нов прагматичен подход, основан на ефективност, независимост и либерализация и целта е "енергийноефективна, зелена България", която не зависи от волята на един или друг доставчик. Трябва да доведем реформата във водния сектор докрай, заяви президентът.
Плевнелиев смята също, че трябва да се акцентира и върху административната реформа и електронното правителство. Исторически шанс е, че Балканите се промениха коренно и нашите съседи имат своята европейска перспектива, каза Плевнелиев. Той посочи, че България протяга ръка на всеки, който иска да живее в общия европейски дом, в който "границите обединяват, а не разделят".
Ще застанем срещу всеки, който разделя хората и пренаписва миналото,
заяви Плевнелиев. По темата за националната сигурност той отбеляза, че е нужен цялостен интегриран системен подход - съгласувано управление и ефективно взаимодействие в тази област. Необходима е реформа в сектора "сигурност" и нова нормативна база, която да регулира отношенията, смята държавният глава.
Плевнелиев отбеляза, че трябва да продължим да инвестираме в отбраната и сигурността, и по-точно във високотехнологични съоръжения, за да имаме мобилни модерни въоръжени сили.
"Очевидно е, че е необходима реформа в сектора "Сигурност" и нова нормативна база, която да регулира отношенията в тази област. Искам ясно да заявя, че провеждането на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не е самоцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способностите за взаимодействие между службите", заяви президентът.
И подчерта, че през 2012 г. "ние ще седнем и изковем новите устройствени закони на службите за сигурност".
Държавният глава е убеден, че "при управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделената отговорност. Съгласно Конституцията, именно президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс. Консултативният съвет по национална сигурност към президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори и ако е необходимо, провеждане на консултации за законодателни промени".
Аз не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност, заяви Росен Плевнелиев.
Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа.
Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем.
Тук пътят е ясен. Създаване на обществена нетърпимост към корупцията, чрез укрепване на гражданското общество, върховенство на закона, прозрачност и ясни механизми за обществен контрол, ефективно взаимодействие между институциите, професионализъм и морал в дейността на държавните служители.
Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този проблем, но друг път няма и трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията.
Върховенството на закона е ценност, от която пряко зависят устоите на демокрацията и успехите ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага реформите в областите "„Правосъдие и вътрешен ред” да са сред ключовите национални приоритети.
Реформите в съдебната власт трябва да продължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 г. Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхват на перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени.
Дължим на българските граждани предвидимо и справедливо правосъдие.
Стабилността на съдебната власт е гаранция за стабилността на държавната власт. За това и изпълнителната власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състоянието на кадровия ресурс, професионалните умения и развитието на българските институции, и на българските магистрати.
Сега е моментът да създадем процедури, да приложим усилия, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната система, за установяване на зависимост, за дефицит на професионален или личен морал.
Българските граждани имат правото да претендират за мотивирани с безупречна репутация и с високо чувства на отговорност магистрати. Ще използвам целия обществен натиск, който може да упражнява президентската институция за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за повишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на нетърпимост към корупцията и закононарушенията, заяви държавният глава.
В края на изказването си Плевнелиев отбеляза, че политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. Той призова политиците да запазят критичността към грешките на другите и към своите собствени, но триумфът над политическия противник да не минава през загърбването на националните приоритети.
След церемонията в присъствието на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и на много официални лица в катедралния храм "Св. Александър Невски" беше отслужен молебен за успешното управление на новата президентска двойка и за благопреуспяването на българския народ. Тържествено биха камбаните на храма.
Плакати с надпис "Плевнелиев избран с измама" бяха издигнати от депутати от "Атака" в началото на словото на новия държавен глава.
Както е известно, на 14 декември 2011 г. Конституционният съд обяви, че Плевнелиев и Попова са били избрани законно.
На тържественото заседание не присъства досегашният вицепрезидент Ангел Марин, който е обиден на премиера Борисов.
Както обикновено, в Народното събрание не се появи и Ахмед Доган - депутат от Движението за права и свободи.
Изборите за президент и местна власт бяха произведени на 23 и 30 октомври 2011 г. Президентската двойка бе избрана след балотаж с кандидатите на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов.
На втория тур за Плевнелиев и Попова гласуваха 1 698 136 души - 52,58%.
Депутатите отхвърлиха последното вето на президента Георги Първанов
по текстове от Кодекса на труда. "За" законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса, който е приет от Народното събрание на 15 декември, гласуваха 123 народни представители. "Против" бяха 48, а един народен представител се въздържа.
Наложеното вето беше свързано с текстовете, отнасящи се за представителността на синдикалните и работодателските организации.
Левицата, ДПС, сините и "Атака" подкрепиха мотивите на президента, срещу ветото бяха само ГЕРБ и десетина независими депутати.
На практика, приемайки за втори път същите текстове от кодекса, депутатите направиха така, че Българската търговско-промишлена палата да отпадне от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
С ветото Първанов оспори новите изисквания за представителност на работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В мотивите си президентът бе посочил, че се засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите, нарушават се конституционни права и задължения, както и международно правни задължения на българската държава.
Последвайте ни
