Някои от номинираните за еврокомисари ще имат проблеми

Н�о �ои от номинираните за еврокомисари усещат по-силно от останалите напрежението, свързано с изслушванията в Европейския парламент (ЕП).

Това се отнася и за

номинираната от България Румяна Желева,

която трябва да "излезе начисто" след появилите се твърдения за конфликт на интереси, заявиха пред информационния сайт EurActiv (euractiv.com) членове на ЕП.

Всеки от 26-мата кандидати за членове на Европейската комисия ще отговаря на въпроси в продължение на три часа. Изслушванията ще се състоят от 11 до 19 януари, като това на Румяна Желева е за планирано за 12 януари 2010 г. от 17.30 ч българско време.

Макар че ЕП ще гласува за всички еврокомисари като екип, в периода между изслушванията и вота в пленарна зала могат да настъпят промени, например да се променят някои от индивидуалните портфейли или дори да бъдат сменени представители на отделни държави.

Прецеденти в това отношение има,

те винаги са били продиктувани от стремежа да се избегне евентуална криза, свързана с отказа на ЕП да утвърди предложените от председателя на ЕК еврокомисари.

Според източници на EurActiv в ЕП изслушванията ще бъдат съсредоточени върху политиката, която претендентите смятат да водят в съответния си ресор, а не толкова върху личностните им качества.

Въпреки това някои от номинираните ще трябва "да излязат начисто".

За пръв път евродепутати от ляво поканиха обществеността да задава въпроси онлайн на кандидатите за еврокомисари. В съобщение за пресата председателят на групата на социалистите и демократите Ханес Свобода от Австрия обяви, че депутатите от неговата група искат за следващия петгодишен мандат "да бъдат назначени най-добрите кандидати".

Свобода като че ли се опитва да предотврати

нападките от дясно срещу "комунистическото минало"

на някои от кандидатите, например словака Марош Шевкович, чеха Щефан Фюле и естонеца Сим Калас.

Калас, който бе член и на първия екип на Барозу, е единственият, който е посочил в автобиографията си, че е бил член на КПСС от 1972 до 1990 г.

Самият Барозу като млад е бил активист на маоистка групировка в родната си Португалия, но този факт не се споменава в официалната му биография.

Унгарецът Ласло Андор никога не е бил член на комунистическата партия, но десноцентристката партия "Фидеш" в Унгария го обвинява, че е "нео-марксист".

"Изслушванията не трябва да се превръщат в цирк

от шепа представители на дясната част на политическия спектър, които се страхуват, че новата комисия ще бъде натъпкана с прикрити комунисти.

Принадлежността на хората преди 40 години в една Европа, която бе напълно различна от тази Европа, в която живеем днес, няма никакво отношение към предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз", обяви Свобода.

Десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), чиято група в ЕП е най-многобройна, преди се заричаше да не допусне бивши комунисти да влязат в изпълнителния орган на ЕС. Но сега хората от ЕНП като че ли са по-малко склонни да атакуват кандидатите по тази линия.

Говорителят на групата Антоан Рипол заявил пред журналисти, че неговата парламентарна група е против всякакъв "лов на вещици".

Рипол отхвърли твърденията, че рязката промяна в тактиката на неговата група е свързана със заместник-председателския пост, който заема в ЕНП номинираната от България Румяна Желева.

Желева е смятана за противоречива кандидатура заради твърдения за връзки на съпруга й с българска сенчеста бизнес групировка, свързана с Русия.

"Не виждам в какво обвиняват г-жа Желева.

Съпругът й не е осъждан или заподозрян в неправомерни действия, срещу него не се води дело ...

Според мен тази обвинения трябва да се разглеждат в чисто български контекст, не на последно място и заради това, че политиката на новото правителство в тази страна срещу корупцията е доста драстична.

Очевидно това поражда реакции, и именно там трябва да се търсят причините за нападките", заяви Рипол.

Но той призна, че ЕНП е против личностните нападки, за да защити собствените си кандидати. Според него обаче има и друг аспект - ЕП ще използва за пръв път новите си правомощия, произтичащи от Лисабонския договор, и затова ЕНП иска тази институция да се представи по най-добрия възможен начин.

"Не искаме да правим спектакъл с личностни нападки - това се отнася и до нашия лагер - или с уреждане на вътрешни конфликти. Европейският парламент не е мястото, където могат да се водят такива битки", изтъкнал Рипол.

Запитан дали Желева е разяснила фактите около бизнеса на съпруга си, Рипол отговори, че ЕНП уважава възприетата от българката тактика да отговори на всички въпроси по време на изслушването.

Източник от групата на Съюза на европейските либерали и демократи (АЛДЕ) заяви, че ако след изслушванията бъде сметнато, че кандидатурата на Желева е проблематична, тогава ще се вземе решение да се отложи гласуването по състава на втория екип на Барозу, което засега е насрочено за 26 януари.

Вместо да се рискува заради един човек да бъде отхвърлена цялата комисия, преди гласуването ще бъдат направени промени, заявил източникът.

Ендрю Дъф от АЛДЕ твърди, че ако се появят проблеми с един или повече кандидати, Барозу ще бъде принуден да "действа колкото е възможно по-бързо". Евентуално отлагане на вота според Дъф ще бъде "крайно нежелано", а и самият ЕП нямал намерение да създава излишни пречки, тъй като е и в негов интерес Европейската комисия да бъде конституирана колкото е възможно по-скоро.

Дъф призна, че

"Желева трябва да отговори на някои въпроси"

но изрази убеденост, че тя ще бъде готова да отговори. "На този етап нямам намерение да правя догадки", подчерта той.

С интерес се очаква и изслушването на върховната представителка на Европейския съюз по външната политика и сигурността баронеса Катрин Аштън. Неотдавна в писмо до ЕП тя заяви, че основната й задача ще бъде да изгради Европейската служба за външни действия.

Според Лисабонския договор европейският външен министър трябва да се занимава с общата външна политика и политика в сферата на сигурността на ЕС, докато със службата за външни действие ще се занимават страните членки, заявиха за EurActiv източници, запознати с предстоящите изслушвания в ЕП.

В

анализ на агенция Ройтерс по същата тема

се казва, че сред кандидатите, които могат да очакват, че ще им задават много въпроси, са представителите на двете най-нови членки на ЕС, Румъния и България, поради съмненията в компетентността им.

"Те са застрашените кандидати", отбеляза Хюго Брейди, политически анализатор в мозъчния тръст "Център за европейска реформа", обяснявайки, че парламентът ще има желание да упражни извънредните си правомощия, получени с влизането в сила на Лисабонския договор. "Парламентът с радост би взел нечий скалп", каза той.

Дебатите около номинираните от Румъния и България кандидати може да дадат на ЕП възможност да постави под съмнение скромните резултати в борбата с корупцията и в двете страни след присъединяването им към ЕС.

Кандидатката за комисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагирането при кризи - българският външен министър Румяна Желева - ще трябва да отговаря на въпроси, свързани с усилията на българското десноцентристко правителство да обуздае ширещата се организирана престъпност и да накаже корумпираните чиновници, отбелязва Ройтерс.

Румънецът Дачиан Чолош, предложен за важния ресор "Земеделие и развитие на селските райони", вероятно ще бъде разпитан за нарушенията в Румъния при разпределянето на европейските средства, довели до замразяването на някои фондове през 2008 г., когато Чолош бе министър на земеделието.

Представител на ЕК отбеляза, че председателят й Жозе Мануел Барозу разполага с "план Б" за размяна на ресори, ако нечия кандидатура бъде блокирана.

Друг номиниран, който вероятно ще се поизпоти при изслушването, е британката Катрин Аштън. Тя има скромен опит в областта на външните работи и ще се сблъска с тежка задача, когато започне да работи за засилване на авторитета на ЕС на международната арена.

Датският министър на климата и енергетиката Кони Хедегор ще трябва да убеди евродепутатите, че е способна да оглави усилията на ЕС за справяне с климатичните промени. Като главен организатор на състоялата се в Копенхаген миналия месец конференция за климата под егидата на ООН, тя бе критикувана от много развиващи се страни, че отстоява интересите на богатите държави.