Зр разлика от повечето политически сили, които още не са изказали мнение, от ДСБ заявиха днес подкрепа за концепцията на Българската православна църква за задължително изучаване на предмет "религия" в училище.
Проф. Калин Янакиев от Националното ръководство на ДСБ призова отговорните институции да прочетат тази концепция и да се отнесат сериозно към нея.
Янакиев припомни, че правителството на ОДС е било първото, което е въвело религията като свободно избираем предмет в училище с тенденция да стане задължителен.
Това няма да противопостави децата от религиозни семейства на тези от атеистични, смята Янакиев.
По въпроса за религията в училищата в края на миналата седмица министърът на образованието
Сергей Игнатов заяви, че въобще не си представя как ще се изучава религия
в училище и тепърва на обсъжданията щял да се научи как става това. Предложението на Светия синод е да се изучава вероучение от предучилищната подготовка до 12 клас, като се преподава православие, а на места и ислям.
По думите на Игнатов обаче успехът в такова начинание е тогава, когато родителите облекат в неделя празничните си дрехи, вземат за ръка своите деца и заедно отидат в храма, където след службата е хубаво да има и беседи.
Президентът Георги Първанов застана зад идеята
за изучаване на религия в училище. "Мисля, че и религията може да помогне на държавата и обществото за излизане от кризисна ситуация. Намираме се в много тежка криза, която е не само икономическа, но и духовна и ценностна", посочи той.
Швеция, Малта, Гърция, Румъния, Белгия са най-добрите примери за въведено задължително обучение по религия според вероизповеданието, каза за Агенция "Фокус" д-р Десислава Панайотова, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. Св. Кирил и Методий".
В цяла Европа съществува религиозното образование под различни форми -
на някои места то е задължително в началния курс на обучение, а в прогимназията и гимназиалния курс става свободноизбираем, в други държави е задължително от първи до 12-и клас или до 11-и клас, в зависимост от учебната система, отбеляза тя. В трети страни се изучава само в гимназиалния курс.
Но в повечето държави се изучава на принципа, на който и църквата е изградила своята концепция, а именно според вероизповеданието", посочи Панайотова.
Нека църквата да не прехвърля отговрностите си върху държавата,
призова пред БНР проф. Никола Георгиев. Според него с въвеждането на такива часове децата бързо ще се разделят на религиозни и на подиграващи се с религията и още по-опасна ще стане границата между християни и мохамедани.
Религията няма място в училище -
вяра не може да се учи на чин,
могат да се изучават канони и история на вярата, но те и самата вяра са нещо различно, коментира Кольо Колев от "Медиана" в предаването "Отпечатъци" по Би Ти Ви.
В много от представителите на църквата аз виждам предимно омраза и как те ще посегнат на моите деца, за да ги учат на любов, добави той той. По думите му децата първо трябва да бъдат учени на толерантност и разбиране.
Не може да се прониква в душите чрез политическа власт, отбеляза анализаторът.
Огромен противник съм на налагането на която и да е религия -това не бива да се случва, а може и да е опасно,коментира Орлин Тодоров от НБУ. Според него религията може да бъде изучавана като свободно избираема подготовка.
Да се въведе задължително обучение в училище е все едно да ми се докара
задължително изповедник вкъщи,
заяви Любен Дилов-син в предаването "Тази сутрин".
Той коментира, че въвеждането на такива часове би било нетолерантно.
Вярата е въпрос на избор, смята още Дилов - постигането на вярата е индивидуално усилие, а налагането и в училище е опорочаване на този акт, посочи той.
Източник:
Антон Станков, БГНЕС
