Подписът под споразумението ACTA, сложен от българския посланик в Япония, е много важно да се знае, че е под условие - така министърът на икономиката Трайчо Трайков коментира спорния договор.
По думите му Министерският съвет е дал мандат на българския представител да подпише, но тъй като след това е нужна ратификация от парламента, ако то не бъде ратифицирано,
все едно, че под това споразумение нямало подпис.
"Оттук нататък това, което следва, е нов законопроект. Пак аз като търговски министър трябва да подготвя проект на ратификация, в който можем да включим нашите резерви.
По аналогия с прецеденти по ратифициране на международни споразумения, към които се присъединява България, в процеса на ратификацията могат да бъдат внесени резерви.
Така че ако има неща, които в текстовете притесняват обществото, правителството, парламента, сега вече ще бъде моментът те да бъдат прецизирани", опита се да обясни Трайков.
За процедурата по изготвянето на споразумението Трайков каза, че преговорите са започнали от 2007 г.
"Всички държави членки тогава са дали мандат на Европейската комисия да преговаря по това международно споразумение. През 2008 г. България потвърждава своята позиция по време на предишното правителство.
През 2010 г. - тук може да слуша господин Калфин - ЕП приема резолюция, с която потвърждава съгласието си за тези текстове. Оттогава насам този текст стои на сайта на ЕП или на ЕК, да не объркам.
И сега се подписва от всички държави членки на ЕС. Не са подписали Германия, Словакия, Кипър и Холандия, защото не са приключили вътрешните си процедури.
При нас са минали процедурите по подписването на принципния текст, но не са започнали процедурите по ратификацията", каза Трайков.
Той допълни, че е разбираемо подозрението на хората, когато става дума за авторски права, филми, звукозаписна индустрия.
"Разбираемо е заради злополучните опити на филмовата и звукозаписната индустрия
да се противопоставят на естественото развитие на нещата
Тези компании не можаха да намерят успешен бизнес модел, за да се включат към новите бизнес реалности.
Този текст в ACTA се отнася за много повече неща, отколкото филми и музика. Той например от моя гледна точка предоставя защита на български производители. Имаме оплаквания от производители на мебели, на мляко, на розово масло, на козметични продукти, че търговските марки не се спазват в чужбина.
Целта на споразумението е и другите страни извън ЕС да се придържат към високите стандарти, както ЕС", подчерта Трайков.
Според него ACTA не предвижда промяна в нашето законодателство, нито пък в европейското - така казвали и от ЕС.
"Нашето съществуващо законодателство е отишло прекалено далеч по отношение на преследването на тези неща, но тази АCТА не създава нови изисквания за нас и за ЕС, създава нови изисквания за редица други страни.
Подписваме го, защото сме си поставили високи стандарти и тези стандарти се разширяват и към другите страни, които са го подписали", каза Трайков.
"Имаме резервна възможност да сме сигурни, че всичко е както трябва - това е процесът на ратификация.
МИЕТ подготвя законопроект, в който вероятно ще включим наши резерви, след това кабинетът ще одобри този законопроект, и после той отива в Народното събрание. Народните представители могат да представят резерви и ако НС ратифицира този акт, тогава това споразумение обвързва България", продължи с обясненията си Трайков.
"Ангажирам се отсега, че
ще има кръгли маси, дебати по въпроса
Това, което трябва да стане, като публично говорене, ще се случи.
Не се предвижда ново европейско законодателство, се казва в един от членовете на текста, особено по отношение на наказателни процедури.
Няма да се случат неща, които създават допълнителна несигурност или нарушават правата на хората, затова разчитам и на българския парламент. Днес парламентът ще вземе решение текстът да бъде разгледан от няколко комисии в НС", добави Трайков.
Днес депутати от ГЕРБ се срещнаха с представители на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) по повод подписването на АСТА.
Разбрахме се да започне дискусия,
да се види към кои текстове от споразумението неправителствените организации имат резерви, за да се вземе информирано решение за българската позиция, обясни зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов. Той посочи, че резерви към споразумението могат да бъдат изразени при обсъждането на ратификацията му от Народното събрание.
Председателят на УС на АПТИУ Янаки Ганчев съобщи, че са се договорили в сряда да има нова среща. Няма да допуснем контрол на трафика в интернет пространството, заяви той. Според Ганчев е вариант парламентът да ратифицира споразумението АСТА с резерви или въобще не го ратифицира.
Междувременно обаче Райън Хийт, говорителят на еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус, съобщи, че Европейската комисия подкрепя АСТА и
очаква в следващите месеци към споразумението да се присъединят и останалите пет държави
от Общността.
Говорителят отбеляза, че АСТА ще влезе в сила единствено след ратификация от националните парламенти и с одобрението на Европейския парламент, където дебатите предстоят. Това не е таен процес, той е в ход от 2007 г., от декември 2010 г. текстът е поместен онлайн и комисията го подкрепя, посочи Хийт. Дебатът трябва да бъде основан на факти, а не на твърдения, коментира говорителят.
