"Всяка партия си има обръчи от фирми. Ако си мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик." 23 юни 2005. Шоуто на Слави. Скандалът е огромен. Обществото е шокирано от провокацията на Доган. Реакция от органите, оторизирани да се борят с корупцията няма.
"Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на ФИНАНСИТЕ в държавата." 18 юни 2009. На предизборен митинг в с. Кочан (видео). Взрив в държавата. Драматично разместване на политическите пластове. ДПС изпада в изолация. Разследване за изясняване думите на Доган няма.
"Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам. Ако хората не ме разбират, това е техен проблем. Потресен съм от неистовата омраза към мен..." 29 октомври 2008 г. Интервю пред "Труд" след смъртта на Емин. Оттогава Доган отказва да разговаря с медии.
1,5 млн. лева комисиона е взел лидерът на ДПС Ахмед Доган като консултант на хидровъзела "Цанков камък". 21 март 2010. В. "Труд" цитира договор, по силата на който Доган в периода, когато е мандатоносител, получава милиони от частно дружество като "мениджър" на проект, който е държавна политика.
Този път скандалът за милионите на Доган няма да отзвучи така бързо. Дори и да отмине без санкция на съответните органи, както обикновено става в българската политика, ефектът от него ще е поредният морален шамар върху лидера на ДПС и върху неговата партия.
Сигурно ще се докаже, че той е взел парите законно, сигурно на обществото ще стане известно, че Доган отдавна се е посветил на тайните на енергетиката, на хидрологията, на възобновяемите източници, че е станал научен вундеркинд и че за знанията си и неоценимия си експертен опит заслужено е бил възнаграден.
Но политиката, освен че (по собствените му думи, 3 януари 2007) е "сериозна, сложна и мръсна материя", е и морал. Или поне така ни се иска да бъде. И когато върху един политик или една партия, заради собствените им действия, трайно вече е сложен етикетът на "лапачите във властта", такъв скандал просто я дозагробва.
Защото не може, когато си мандатоносител, да прокарваш държавна политика чрез избрани фирми, които после да ти се отплащат с тлъсти комисиони. Дори и юридически да си се подковал, дори да се изкараш съвременния Ломоносов, това просто не върви.
И понеже
топскандалите в ДПС напоследък все около Доган се завихрят,
мнозина в партията започват тревожно да се питат: "Докога с Доган?; Можем ли без него"?; "А с него накъде?". Никой обаче не смее да изрече на глас подобно "светотатство".
В същото време не са малко онези, които разбират, че колкото и да се стараят да правят нова политика и нова визия (каквато бе заръката на последната конференция), да гледат напред и да загърбят миналото, да се промоцират като "европейски политици", сянката на Доган започва да ги задушава.
И ако след смъртта на Ахмед Емин, партията се бе обединила около лидера си, защото нито той, нито те бяха виновни за обществената истерия тогава, днес въпросът за лидерството в ДПС си пробива път. Тихичко. Тайничко.
Въпросът е дали Доган осъзнава това. Дали осмисля, че и за него най-после е дошло "време разделно". Да се отдаде на любимата си наука, откъдето дойде, да отприщи страстта си към бизнеса и да освободи мястото си в политиката за онези, които я разбират по европейски и следват общоприетите й правила.
По-добре да се оттегли сега, дори и да не е напълно убеден (и той, и мнозина около него), че партията му може да се справи сама, отколкото да остане на върха й и да продължи да я прави мишена.
Може да е странно, но
Доган и Станишев днес удивително си приличат.
И двамата прочистиха партийните етажи под себе си. И двамата се надяваха така да спасят имиджа на партиите си. Оказа се заблуда. Защото останаха те.
Символите на статуквото, на корупцията, на злоупотребата с власт. Трудно е да го приемат. Но колкото повече стоят на върха, толкова по-надолу ще се сриват партиите им.
Има някаква последователност в скандалите, които се завихрят около Доган, родени от греховното смесване на бизнес и власт. Когато за първи път, в зората на прехода още (1995), Доган изтърси репликата, че е милионер в зелено, той не беше милионер. Все още бе романтикът в политиката. Но много искаше да стане и милионер. Вече бе поникнало онова зрънце на неистовата страст за правене на пари като доказателство за собствено величие.
За влагането на тези пари в стандарт на живот, който не е имал в годините назад, и който да го отличава от другите днес. За да се пребори и с произхода си дори. И в това няма нищо лошо.
Ако Доган се бе отдал само на този свой нагон. Ако не се опитваше да продуцира и налага онази скрита и отблъскваща икономическа обвързаност между политика и бизнес. Доразви и концепцията си за обръча от фирми, който нямал нищо общо с корупцията.
"Ако от една каца или бъчва махнеш само един обръч, тя протича и започва да се руши във времето. Следователно обръчът създава стабилност и сигурност на всяка система."
Каза го през април 2006-а. На конференция на ДПС. След форума депутатите му се втурнаха да дават положителни примери за обръчи от фирми.
Камен Костадинов посочи, че заводът на турската фирма "Шишеджам" в Тръговище и хидровъзел "Цанков камък", който се строи от австрийска фирма, са част от този обръч, тъй като за тези инвестиции се застъпил ЛИЧНО ЛИДЕРЪТ НА ДВИЖЕНИЕТО. Бинго!
Днес разбираме цената на това "усилие" на "хидролога Доган".
Милион и половина!
(Във време, когато едно от истинските ни светила в хидрологията с наниз от звания, с международен престиж има месечен доход около 700 лева.)
Тогава под натиска на медиите БСП, НДСВ и президентът Първанов се разграничиха от думите на Доган. Но толкоз. Бурята отмина.
Никой не е допускал, че четири години по-късно Доган ще падне в собствения си обръчов капан. Че думите му в с. Кочан ще взривят държавата и ще променят посоката на политиката в България.
Всеки може да направи гаф. Силните си го признават. Мъдрите се опитват да извлекат поуки от него. Доган обаче играеше все контра. Винаги се опитваше да скандализира скандала. Тактиката му е една и съща. И действията му удивително се повтарят. И все по-малко се доближават до истинската политика.
Но поне сбъдна мечтата си.
Милионер е.
Е, стига ли му това на ДПС?
Източник: Trud.bg
Последвайте ни
