Остри критики към Изборния кодекс

В�н �награждението на председателя на Централната избирателна комисия ще е равно на основната месечна заплата на министър. Това решиха депутатите, които приеха на второ четене текстове от проекта за изборен кодекс.

Парламентът реши

ЦИК да определя районните избирателни комисии,

ако политическите партии и коалиции не постигнат съгласие.

Заседанието започна с около 20 минути по-късно поради липса на кворум. Снощи депутатите заседаваха извънредно почти до полунощ.

Възнаграждението на заместник-председателите и секретаря на комисията ще бъде 90% а на членовете 85% от възнаграждението на председателя на ЦИК.

Членовете на ЦИК ще получават месечно възнаграждение за периода от 75 дни преди изборния ден до 45 дни след датата на изборите за народни представители, за европейски парламент и за президент и вицепрезидент.

При местни избори членовете на ЦИК ще получават месечно възнаграждение за периода от 90 дни преди изборния ден до 45 дни след датата на изборите.

В периодата между два вота членовете на ЦИК ще получават възнаграждения за участието си в заседания на комисията и за дежурства в размер от 70 на сто от ставката за един работен ден.

Член на комисията, който не участва в заседания повече от 30 дни, за този период може да бъде заместен временно от член, предложен от съответната партия или коалиция.

Той ще се назначава от президента в срок до три дни по предложение на съответната партия или коалиция.

Изборният кодекс концентрира цялата власт при провеждане на избори в една политическа сила, каза от парламентарната трибуна Мая Манолова от Коалиция за България. Според нея

ЦИК започва да изземва функции от други органи

и в комисията се концентрират твърде големи правомощия. Изключва се правото на кметове да предложат пред общинските избирателни комисии представители на секционните избирателни комисии.

По думите на Манолова няма никаква логика, освен да се концентрира цялата власт в една политическа сила чрез ЦИК.

Съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова заяви, че и досега консултациите са се провеждали при областните управители и предложенията се изпращат до ЦИК.

Днес пред агенция "Фокус" политологът доц. Татяна Буруджиева коментира, че текстове от Изборния кодекс говорят за връщаме се към лоши практики, както в случая с отказа от интегрална бюлетина и отиваме още по-назад с премахването на изборността на районните кметове.

В столицата може би не се усеща до такава степен важността на този избор: местната кампания е изкривена и има много по-национален характер. Не така стоят нещата в другите два големи града. Показателен е фактът, че районен кмет от Пловдив беше избран за кмет на града, което е реалната тенденция в европейските страни да се върви от по-ниската политическа позиция към по-високата благодарение на печелене на доверието на хората. По думите й такава е нормалната тенденция в една демократична държава.

Буруджиева посочи, че философията на този кодекс вероятно е

изключително разочарование

за всички, които са повярвали, че ГЕРБ ще работи за кодекс, който ще приключи с поправките на парче" за конкретни избори.

Този Изборен кодекс фактически нарушава избирателни права, отколкото да ги развива и стимулира, затруднява избора на гражданите, смята тя.

Лошите практики, корумпиращите практики, не се ликвидират и може гарантирано да си напишеш резултатите от изборите с факта, че Сметната палата може еднолично да реши да не допусне някой в състезанието, на база текстове в закона за партиите, които са писани да функционират при една Сметна палата, която е с друга структура, коментира Буруджиева.

По думите й, въпрос на случайност е дали на поста на председател на Сметната палата ще попадне професионалист, защото към него не са поставени професионални изисквания.