Обичайни абсурди

В ъ ългарския политически и обществен живот, във функционирането на държавата често пъти абсурдът се превръща в норма, пише Ясен Бояджиев за "Дойче веле" в анализа си по две теми от отминалата седмица.

В обичайното за всяко ново българско управление кадрово почистване дойде ред на директорката на здравната каса.

Била политическо назначение, пък и се задавала нова управленска философия. За да я сменят, естествено, ще приложат също така обичайния кадрови прийом – ще променят закона.

"Деполитизиран" политически избор

Трудно е отстрани да се преценят професионалните качества на директорката, но пък от друга страна, каквито и да са те, никой не се съмнява, че изборът й е бил политически мотивиран.

Все едно дали заради сестра й или не. Както и никой не бива да се съмнява, че, който и да е следващият директор, той пак ще е "наш човек".

Най-сигурното доказателство е поредният словесен "бисер" на флагмана на здравния фронт в управляващата партия. По неговото обяснение, за да се гарантира, че изборът на директор вече няма да е политически, той щял да се прави не от Управителния съвет на касата, а от парламента.

Иначе казано, изборът на по дефиниция най-политизирания орган нямало да е политически.

Подобни безсмислици са обичайни в политическата практика у нас. В случая това е без значение, понеже и без това едва ли някой се съмнява, че който и да е следващият директор, както и да бъде избран той, при съществуващата система обичайната каша в здравеопазването ще си остане пак същата.

Защо е така донякъде показва една друга история. Тя също е свързана със здравната каса, но всъщност е обичайна за цялата държава. На друго място заради нея директорът отдавна щеше да е уволнен, а може би и осъден.

"Доброволно" задължение

Миналата седмица петчленен състав на Върховния административен съд потвърди окончателно решението на тричленния състав от март тази година, с което здравната каса бе задължена най-после да плати наложената й още през май 2008-ма от Комисията за защита на конкуренцията глоба от 100 хил. лв.

Санкцията е за това, че в нарушение на закона касата удържаше на аптеките по 8 % от цената на лекарствата, като едностранно ги задължи да правят "доброволно" тази "отстъпка".

Както винаги, тя бе мотивирана с недостиг на средства и грижа за пациентите. Кой спечели и кой загуби от тази операция по цялата оплетена верига от производителите и вносителите, през търговците на едро, дистрибуторите и държавните чиновници до крайния потребител е трудно да се прецени.

Сигурно е обаче, че теренът се поразчисти от малките аптеки за сметка на големите вериги. Парите за лекарства все така не стигаха. Цените на лекарствата пак си останаха, както се твърди, едни от най-високите в ЕС.

Изтезанието за болни и възрастни с безкрайните опашки за рецепти си продължи. Както и периодично продължиха да изчезват лекарства, включително животоподдържащи и животоспасяващи. Каквото, впрочем, си е обичайното състояние на нещата в здравеопазването.

Държавата не спазва правилата, които създава

Забележителното в случая е, че касата системно нарушава закона в продължение на цели четири години. За пръв път за същото нарушение тя е санкционирана от Комисията за защита на конкуренцията още през 2005-та, но не се съобразява с него. Както и по-късно при повторното решение на антимонополния орган и след това при първото решение на съда.

Практиката с "отстъпката" е прекратена чак през юни тази година. След второто съдебно решение глобата може и да бъде платена. Естествено, с парите на данъкоплатците. Щетата обаче ще е пренебрежимо малка на фона на обичайната, унищожителна за държавата практика, при която самата тя нарушава правилата, които създава.