С ъс 159 гласа „за“, 15 – „против“ и двама въздържали се парламентът отхвърли президентското вето върху текстове от Закона за военното разузнаване, свързани с ръководството на служба „Военна информация“.
Държавният глава атакува регламента, според който директор на службата може да бъде единствено военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.
Този текст бе приет при второто четене на закона по предложение на Таско Ерменков от левицата.
Той на практика отстрани бившия вътрешен министър Йордан Бакалов от поста шеф на службата.
Президентът обаче заяви, че по-важен е опитът, отколкото военното образование и наложи вето.
Дебатът в залата беше предимно около настоящия ръководител на структурата – Йордан Бакалов.
Ангел Найденов от „БСП лява България“ обяви, че според него при налагане на ветото президентът е бил пристрастен и емоционално изкушен. Има ли други формирования във въоръжените сили у нас, за които се повдига въпросът дали да се ръководят от цивилни или военни служители, попита той и отговори отрицателно.
Атанас Атанасов от Реформаторския блок опонира, че именно с гласуването на закона депутатите са делегирали на премиера и на президента правомощията да решават персоналното назначение на директора на службата. За колегите си от левицата той каза, че се опитват чрез персонализирането на проблема да го превърнат в политически. Да забиете клин в управляващата коалиция кой кого рекетира, поясни Атанасов. Той подчерта, че Йордан Бакалов не е назначение на РБ.
Социалистът Атанас Мерджанов не изключи Бакалов на поста директор на „Военна информация“ да е прелюдия към закриването на службата и стъпка към обединяване на разузнаването.
Като допусна по-широк кръг от военни специалисти да може да заема тази длъжност, председателят на комисията по отбрана Михо Михов (АБВ) подчерта, че всеки министър си създава политически кабинет, но не бива НС да допусне партизиране на дирекции. Военното разузнаване обслужва отбраната, която е стълб на националната сигурност, аргументира се той. Категоричен е, че кадрите за военното разузнаване, подготвени във военните училища и академия, ще бъдат кариерно демотивирани, ако депутатите дадат възможност една подобна дирекция да се ръководи и от цивилно лице.
Методи Андреев (ГЕРБ) е убеден, че въпросът кой да ръководи разузнавателните служи трябва да бъде поставен сериозно на демократична основа. Нека да видим дали в чуждите военни разузнавания, САЩ например, има останали 36%, които са завършили школи на ГРУ в СССР, посъветва той. По думите му военното разузнаване остава най-закостенялата служба в България. Демократичните принципи казват, че всеки български гражданин със съответната експертиза, образование, може да заеме този пост, подчерта депутатът и дори предложи и офицери от резерва да могат да бъдат допускани до конкурсите за началник на тази служба.
Станислав Станилов от „Атака“ коментира, че президентът се занимава с абсурди, защото военното разузнаване е предназначено да разузнава в полза на армията, но България няма армия в момента.
