Парламентът избра досегашния председател на БАН академик Стефан Воденичаров за министър на образованието, младежта и науката.
За избирането му гласуваха 111 депутати, "против" – 64, един се въздържа. "За" гласуваха депутатите от ГЕРБ и независими, останалите парламентарни групи бяха против.
На 28 януари министърът на образованието Сергей Игнатов подаде оставка заради скандалите около Фонд "Научни изследвания".
Акад. Стефан Борисов Воденичаров е роден на 1 септември 1944 г. в гр. София. През 1968 г. завършва Техническия университет, със специалност "машинен инженер". През 1974 г. получава степен "Доктор", през 1989 г. става "Доцент", а през 1991 г. – "Професор".
Титлата "Доктор на техническите науки" получава през 1998 г. От 2004 г. е "Член-кореспондент", а през 2012 г. е избран за "Академик".
Преди избирането му за председател на БАН акад. Стефан Воденичаров е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" с Център по хидро- и аеродинамика (ИМСТЦХ) – БАН.
Научната дейност на акад. Воденичаров е в областта на механиката, атомни реактори, газо- и нефтопроводи и боеприпаси. Той е автор на над 70 патента и повече от 160 публикации. Ръководител е на 21 научни разработки в областта на отбраната и ядрената енергетика. Вписан е в златната книга на българските изобретатели за 2006 г.
Подготовката за Оперативна програма "Наука и образование" ще е приоритетна задача,
каза Воденичаров в първото с изявление, след като положи клетва пред Народното събрание.
"Хоризонтът пред мен е около 4 месеца и човек не може да си постави много задачи. Защо приех предложението - пред цялата научна общност и образованието се отваря изключителна възможност - Оперативна програма "Наука и образование". Нямаме време за чакане за подготовка на документите по тази програма.
Това е единствената възможност нещо да влезе и да подпомогне науката и образованието. Това ще е задачата, по която най-настоятелно ще се опитам да направя подготовка в МОМН. Да се създаде съответния механизъм МОМН да стане бенефициент по тази програма", каза акад. Воденичаров.
Той съобщи, че в петък ще покани всички ректори на университети и ръководството на БАН на обсъждане за Фонд "Научни изследвания". Ще потърся тяхното мнение за нов управител на фонда, заяви акад. Воденичаров.
Като приоритет в работата си той посочи средното техническо образование.
"Българската индустрия няма кадри, без кадри ние не можем да тръгнем напред в нищо. На базата на сегашното законодателство с помощта на български индустриалци ще потърсим начин за връщане на 5-годишното средно техническо образование. Вече съм провел разговори как ще стане това на базата на публично-частно партньорство. Това е задача, за която ще моля за вашата подкрепа", обърна се новият министър към депутатите.
Въпреки че акад. Воденичаров оглавяваше близкия до БСП инициативен комитет в подкрепа на проекта "Белене" преди референдума на 27 януари, от "Коалиция за България" бяха категорични, че няма да го подкрепят при избора му за министър.
"Отнасям се с голямо уважение към акад. Воденичаров и заради научните му постижения, и заради гражданските му позиции,
но възниква въпросът какво може да се направи реално, по същество нищо не може да се направи. Четири месеца са изключително кратък срок.
Не завиждам на акад. Воденичаров, че ще трябва да бъде в един кабинет със Симеон Дянков, който нарече учените от БАН "феодални старци", заяви лидерът на БСП по време на парламентарния дебат.
Според него смените в кабинета и смяната на председателя на ДКЕВР е кризисен пиар от страна на министър-председателя.
"Запазваме уважение към академик Воденичаров, но не можем да подкрепим неговото лично решение", каза депутатът от БСП Георги Божинов.
Председателят на ДПС Лютви Местан попита какво ще направи новият министър на образованието за БАН и ще стане ли бюджетът на академията, колкото е бил по време на предишното управление. Местан перифразира Вазовото "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?" и заяви, че не би искал в края на мандата на това правителство в ушите му да прозвучи фразата "Бедни, професоре, защо не си останахте в Българската академия на науките".
Местан повдигна въпроса защо си отива Сергей Игнатов. "Игнатов трябваше да си отиде отдавна, защото е един от най-слабите министри в новата ни история, той се провали като министър въобще, но проблемът е, че министърът си отива, но провалената политика си остава и тя е зададена от управляващата партия.
Безспорният авторитет на академик Стефан Воденичаров трябва да се впише в една провалена политика и магьосник да е той няма как да се справи с откритите проблеми. Финансовата рамка на БАН за тази година е 59 милиона лева с 35 милиона лева по-малко отколкото се заделяше от правителството на Сергей Станишев. С отстраняването на Сергей Игнатов ГЕРБ не решава въпроса за политическата отговорност за проблемите, пред които е изправена българската наука и българският учен", подчерта Местан.
Председателят на образователната комисия Огнян Стоичков попита акад. Воденичаров дали приема идеята, че Фонд "Научни изследвания" трябва да се превърне в дирекция към МОМН.
