Провали се поредният опит на МВР да получи право на безконтролен достъп до данните от интернет и телефонни разпечатки. Със 74 гласа "за", 78 "против" и 3 "въздържал се" парламентът отхвърли исканите промени в Закона за електронните съобщения.
При първото гласуване на скандалните изменения, за които упорито настоява вътрешният министър, 89 депутати бяха "за", 74 "против", а шестима се въздържаха и така измененията щяха да минат на първо четене. Председателят на парламентарната вътрешна комисия Минчо Спасов от НДСВ обаче поиска прегласуване и призова да се спести "посещението на този закон" в Конституционния съд.
След като бяха прибрани картите на депутати, които не бяха в залата, скандалните текстове бяха отхвърлени.
Предложението беше на независимия депутат Христо Величков. Неговият законопроект предвиждаше за нуждите на оперативно-издирвателна дейност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да осигуряват
достъп до трафичните данни на специализираната дирекция "Оперативни технически операции" при МВР чрез интерфейс.
Според действащия закон тези данни се предоставят на разследващите органи само при разкриване и разследване на тежки или компютърни престъпления и след разрешение от съдия, а в проекта на Величков този текст липсваше.
Христо Величков е бивш директор на националната полиция от началото на 90-те години. Влезе в Народното събрание с листа на "Атака" като член на "политическия кръг "Зора". Впоследствие се скара с Волен Сидеров, напусна групата на "Атака" и се регистрира като независим.
Този опит беше четвърти поред специалните служби да си осигурят получаването на данни без разрешение на съдия. През ноември 2008 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени като противоречаща на Конституцията наредбата, с която по крайно мъгливата формула "за нуждите на оперативно-издирвателната дейност" МВР можеше да взима информацията чрез "пасивен достъп" до сървърите чрез компютърен терминал.
Целта на службите беше да не им се налага дори да регистрират исканията си при мобилните и интернет операторите.
През февруари т.г. Народното събрание отхвърли искането на спецслужбите сред законите, по които ще се събират данните, да бъде записан и Законът за МВР. Всички опити имат все една и съща цел - да не се спазва изискването такава информация да се получава само след разрешение на съдия и когато са посочени основателни причини.
В същото време от МВР не са в състояние да дадат разумно обяснение защо в рамките на една година са искани 330 хил. справки за телефонни разпечатки и интернет трафик за 40 хил. лица.
Защитниците на недемократичните искания на МВР дори се опитаха да извършат манипулация с предложения проект в Народното събрание, като прескочат обсъждане и гласуване в съответните комисии.
Все пак депутатите решиха данните да се получават само за разкриване на тежки престъпления и когато има санкция на съдия.
През цялото време от ръководството на МВР се опитват да убеждават, че много им се пречело да работят ефективно.
Истината обаче е, че при действително спешни случаи сега действащите закони подзволяват да бъдат събирани данни без разрешение на съдия, но то трябва да бъде получено в рамките на 24 часа след това.
Исканията на МВР бяха постоянно подкрепяни от депутати от БСП, ДПС и няколко независими. Парламентарните комисии по вътрешен ред и по евроинтеграция отхвърлиха измененията. Има отрицателно становище от отдела в Народното събрание, който е отговорен за синхронизиране на българските закони с правото на ЕС. Възражение е постъпило и от омбудсмана.
В крайна сметка дори председателят на Народното събрание Георги Пирински се съгласи със становището на опозицията и НДСВ.
