Министърът на образованието, науката и младежта Сергей Игнатов поиска днес разтърсваща реформа във висшето образование и науката.
България се нуждае от много дълбока академична реформа, нуждаем се от една разтърсваща реформа във висшето образование и науката, каза Игнатов при награждаването на българските медалисти от международни олимпиади по физика, химия, информатика и биология.
Според министъра нямаме основание да се срамуваме от това, че нашето висше образование не е на високо ниво и най-вероятно затова след година-две медалистите ни ще учат в чужбина.
Затова трябва да подобрим равнището на висшето ни образование, подчерта Сергей Игнатов.
18 са българските медалисти от олимпиади. Златен медал на олимпиадата по информатика имат Румен Христов от Шумен и Владислав Харалампиев от София, Антон Атанасов от Хасково е със сребърен, а Михаил Ковачев също от Шумен с бронзов. Техни ръководители са Емил Келеведжиев от БАН и Стоян Капралов от ТУ Габрово.
Бронзови медали на международната олимпиада по биология са спечелили Делян Георгиев и Мира Ненчева от София. Отличени са още Антония Каракостова и Десислава Станева. Ръководителите им са Албена Йорданова и Снежана Томова от СУ "Климент Охридски".
С един сребърен и четири бронзови медала са отличниците на България по физика, а на Менделеевската олимпиада по химия българи са спечелили три бронзови медала и две други отличия.
Университетите трябва да анализират и ревизират специалностите и учебните си програми,
за да отговарят на българския и европейския образователен пазар, а и поради влошеното финансово състояние да се замислят дали не поддържат неефективни специалности, заяви министърът.
Игнатов даде пример със своята специалност "Египтология", за да не засегне никого, както каза, и посочи, че не е възможно в един университет да се обучават трима-петима или дори 10 студенти по нея. "Египтологията" може да се разглежда като втора специалност в рамките на по-голяма такава, но паралелно с общообразователни курсове може да се изучава и езика, отбеляза той.
По думите му предстои много тежък разговор във висшето образование, защото голяма част от финансовата неефективност се дължи на това, че се поддържат задължителни бройки от "тежък преподавателски състав".
До края на годината предстои изготвяне на стратегия за това какво ще се финансира приоритетно в науката,
както и много сериозен разговор за промяната в новия Закон за висшето образование, посочи Игнатов.
Според него малко студенти ще се възползват от платеното обучение в държавните висши училища, защото "то по принцип е неизгодно", тъй като търсените специалности запълват своя капацитет.
Министърът посочи, че България е "под чертата" по брой на хора с бакалавърска и с магистърска степен, какъвто се изисква в програма "2020".
Игнатов обеща тази година, в хода на подготовката на бюджета за 2011 г., и на основата на оценката на научния потенциал, да бъде увеличено финансирането на университетите, в които има добро състояние на науката.
След октомври ще бъде готов и рейтингът на висшите училища, започнал по проект при министър Даниел Вълчев. Някои от добрите резултати от този проект ще бъдат използвани за финансирането, например на дадена специалност в университет, която е "номер едно в страната", за нея да се получава някакъв бонус.
Ще стимулираме финансово инженерното образование, в Лесотехническия университет специалностите ще имат променен коефициент на финансиране, а ветеринарната медицина, която е скъпа специалност като издръжка, е пренебрегната финансово, посочи министърът.
По думите му целта на това приоритетно финансиране е да се създаде "критична маса в страната, която да произвежда", за да не бъде България само обслужваща сфера.
