Бил назначен на 22 януари, на 25-и встъпил в длъжност, на 30-и това стана публично известно, а днес, 1 февруари, той вече е подал оставка.
"Заради създалата се твърде тежка и негативна ситуация, оспорваща моето място като съветник в политическия кабинет на министър-председателя, считам за нужно, че най-добрият ход в момента е да отстъпя една крачка назад", казал за БГНЕС Парамов.
"Изключено е да стана причина да създам условия министър-председателят да бъде превърнат в заложник на междупартийни боричкания. Твърде много уважавам министър-председателя и неговата ангажираност към коренна промяна на политиката в България и не бива в никакъв случай да бъда пречка за това. Днес подадох оставка от поемания съветнически пост в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов", добавил той.
По-късно Парамов заяви, че виновни за оставката му са СДС и ДСБ, които не го одобрявали, дори не го признавали за експерт. Имал и много сериозни различия с икономистите, които той определи като "придворни" - Георги Ангелов, Георги Ганев, Георги Прохаски.
Но бързо назначеният и още по-бързо напуснал съветник не пожела да обясни с какво е успял да спечели преди това доверието на премиера Борисов.
В телефонно интервю за БНР Парамов отправи заплахи, че неговото отсъствие от бъдещите управленски решения ще доведе до много сериозни, до тревожни икономически и финансови проблеми за държавата след месец май - преди всичко заради високия ръст на безработицата и намалялата с 11% парична маса.
Кольо Парамов е една от твърде странните личности в новата българска история.
Не един път е бил шумен източник на скандални твърдения, които обаче рядко биват подкрепени с доказателства. Миналия петък новината за назначението му в политическия кабинет на Борисов предизвика
изумление сред повечето сериозни икономически анализатори в страната.
В книгата си "Въпросите на деня" (2009) той разказва, че е бил извикан в София през лятото на 1991 г. по личната заръка на Андрей Луканов, който бил впечатлен от дипломната му работа по международни икономически отношения, занимаваща се с възможностите за участие на България в МВФ, Световната банка и Европейската банка.
Луканов го бил натоварил да издири и привлече Емил Кюлев (който тогава още не се бил дипломирал) за шеф на "Туристспортбанк".
В следващите години Парамов беше близък с Луканов, Георги Пирински и Николай Добрев от върхушката на БСП, пътувал с тях до Гърция, където, катто сам твърди, имал "контакти с ляво ориентирани банкери и интелектуалци".
Твърд също, че е сред основателите на Обединението за социална демокрация в БСП, инициирано от хората на Луканов през 1992 г.
Година по-късно, заедно с Александър Томов и Николай Камов, той е в отцепилото се от БСП „Гражданско обединение за републиката" (ГОР), трансформирано после в „Демократичната алтернатива за републиката" (ДАР).
По време на управлението на Жан Виденов влезе в БНБ първо като началник-служба (1995-1996), а от края на 1996 до края на 1997 г. беше главен ревизор.
В последните години работи като финансов консултант, но от време на време се появява публично във връзка с някой скандал, свързан я БСП, я със специалните служби.
Парамов е бил агент на бившата Държавна сигурност, вербуван през 1979 г.
Паръмов никога не е крил симпатиите си към партия "Атака", за която твърди, че е "заместител за националните патриотически формирования и при създалата се негативна икономическа среда постоянно увеличава поддръжниците".
Последвайте ни
