Супер Марио е герой от електронна игра. Когато вземе гъба, става по-голям - това му дава преднина, когато някое лошо същество го напада, защото получава нов живот. Когато вземе цвете, може да атакува лошите с огнени топки. Целта му е да спаси принцеса Праскова, която е отвлечена от лошия бос. Има няколко замъка, всеки замък се пази от по един бос, всяко ниво е все по-трудно...
Ако създателят на ГЕРБ Бойко Борисов наистина е очаквал, че на изборите в неделя ще стъпи върху 1 678 641 бюлетини, или е бил наясно колко високо се очаква да скочи, или е авантюрист.Гласувалите за него и гласувалите просто за изваждане на сегашните управляващи от властта ще искат победителят да изиграе играта докрай. Те знаят на кого са дали огромен кредит на доверие и познават всичките му недостатъци.
Следят го от осем години за разлика от непознатия през 2001 Симеон Сакскобургготски (тогава за царя гласуваха не твърде много повече - 1.95 млн. души) и дори за разлика от СДС в далечната 1991 (1.9 млн. гласа).
За пръв път от много години има шанс теренът да бъде изваден от зоната на корумпираните, престъпни и провалящи се територии. Всички очакват това от Супер Марио и няма да му простят провал.
Нагоре по нивата - събиране на гъби
Първото усилие на победителя в изборите и предпремиер ще е да състави стабилно правителство. (В изборната нощ: - Ще станете ли премиер, г-н Борисов? - Ами ако предложите друг вариант...).
Въпреки убийствения резултат и 116-те депутати Борисов има нужда от сигурен съдружник в парламента, който да му осигури над 51% от гласовете на народните представители. Най-естественото е това да е "Синята коалиция". Двете формации (СДС и ДСБ) и ГЕРБ са членове на Европейската народна партия, имат сходни възгледи - поне на програма, в най-голяма степен олицетворяват желанието за промяна и имат общо 2 млн. избиратели зад гърба си.
Стабилната и дългосрочна формула е една - коалиционно споразумение със сините и споделена отговорност за промените, които ще бъдат предприети. От Борисов се очаква да го поиска ясно, от СДС и ДСБ - да се държат разумно, без да искат твърде много. Те нямат какво да губят и единственият им политически шанс е да покажат, че играят честно и безрезервно за промяна.
Първата следизборна седмица мина с променлив успех в това отношение. Срещата на тримата - Борисов - Мартин Димитров (СДС) - Иван Костов (ДСБ), беше последвана от предупредителни изявления от двете страни.
В студиото на Би Ти Ви Костов описа опасностите от това сините да не бъдат ангажирани категорично в управлението. Бъдещият премиер отговори така: "Ако условията, които те предлагат, са такива, че ние ще влезем в разрез с това, което сме обещали на хората, които са ни подкрепили, ще предложа правителство на малцинството. Който иска, да го покрепи. Който иска да се върнат БСП и ДПС, да не го подкрепя. Така че на всяка цена няма да правя правителство".
Правителство на малцинството - парламентарна подкрепа за ГЕРБ от някоя/някои от малките партии, но без дългосрочен ангажимент, е най-доброто, за което сега могат да мечтаят БСП и ДПС.
Те не бяха подготвени за толкова категорична победа на ГЕРБ. Освен загуба на властта за тях резултатът от изборите е сериозна заплаха, защото успехът на Борисов зависи и от това колко категорично ще разобличи политическата корупция. При тези обстоятелства интересът на двете партии и мрежите около тях е да няма стабилна власт.
Лидерът на ДСБ Иван Костов добре описа опасностите от подобна формула: с напредването на непопулярните реформи и с развитието на икономическата криза кабинетът да губи все повече доверие и парламентарна подкрепа. Тогава пак да дойде времето на довчерашните управляващи.
Второ ниво - срещу лошите с огнени топки
Ако пак се върнем назад във времето, за нов морал в политиката пръв заговори някогашният патрон на Бойко Борисов - царят. Но истината е, че точно с правителството на Сакскобургготски - коалиционно с ДПС, се роди схемата власт - пари - власт прим - пари прим.
Фактът, че през последните четири години БСП прие да участва в същата схема, е основната причина за наказателното гласуване срещу социалистите миналата неделя.
Кредитът отиде при ГЕРБ и Борисов, но очакването е този модел да бъде сменен, без нюанси. Новото правителство не може да бъде квотно (аз взимам земеделието, на теб - отбраната и всеки да прави каквото иска). Не може да бъде полукорумпирано или получестно.
Гражданският натиск за възмездие за злоупотребите с властта и връщане на морала във високата политика е колосален. Най-малката грешка в това отношение внезапно ще лиши Борисов от доверието и надеждите, с които го дари следизборната еуфория.
Ако се съди по първите му стъпки след изборите, бъдещият премиер усеща това. Той даде да се разбере, че независимо от коалиционната форма новите министри ще са с неопетнена репутация и ще са одобрени лично от него като гаранция, че не са инсталирани във властта от лобистки интереси.
И второ - първата публична среща на Бойко Борисов през седмицата беше с главния прокурор. Посланията след нея са като за начало на чиста игра. От прокуратурата се очаква да е безкомпромисна към миналите и бъдещите управляващи. Получава шест месеца да покаже резултати. Да каже кои закони й пречат и, ако е наложително, да бъдат променени.
Партньорът в това вече е известен - бъдещият министър на вътрешните работи и дясна ръка на Бойко Борисов - Цветан Цветанов.
Но това няма да е достатъчно. ГЕРБ ще трябва да подплати исканията си към прокуратурата с институционални условия. Партията победител получи от избирателите политическата подкрепа за да започне истинска реформа в съдебната система и ще е голям грях, ако не го направи.
На 20-ата година от прехода под маската на независимата съдебна власт прокуратура продължава да е безотчетна, затворена и неефективна. Малко неочаквано Борисов сам се отказа от това да работи за преместването й в изпълнителната власт, защото в това можело да се привиди "политически оттенък".
Въпреки това реформирането на обвинението, а и на другите елементи от съдебната система, не е загубена кауза. Всяка по-сериозна промяна обаче ще изисква осигуряването на конституционно мнозинство в новото Народно събрание.
Тоест освен стабилно правителство Борисов ще има нужда от "втори кръг" на парламентарна подкрепа, която да му даде поне 160 гласа, нужни за големи реформи.
Договарянето на "Ред, законност и справедливост" и "Атака" за подобна кауза не изглежда невъзможно. Двете партии излязоха пред избирателите със силни антикорупционни послания и ще трябва да се докажат. В противен случай ще оправдаят опасенията, че са попаднали в политиката по като проект на антиреформаторското статукво.
Трето - прескачане на кризите
Икономиката никога не е била стихията на лидера на ГЕРБ, но точно там ще е другото голямо изпитание за неговото правителство. Последната прогноза на Международния валутен фонд е, че икономиката ще се свие с цели 7% тази година. Така очакваният пик на безработицата, дефицитите в централния и местните бюджети и напрежението в балансите на банките ще се концентрира в последното тримесечие на годината.
Борисов се оказа сравнително подготвен. Още преди изборите той успя да покаже, че работи за привличането на грамотен икономически екип, и първото име, което обяви в бъдещия кабинет, беше на финансовия министър Симеон Дянков.
Световните агенции реагираха позитивно на новината. За инвеститорите - тук и на Запад, Дянков, един от деветте топ икономиста на Световната банка, е гаранция, че България ще посреща предизвикателствата на кризата със здрав разум и сериозни реформи в публичния сектор.
Последното така и не се случи в осемте поредни години при правителствата на Сакскобургготски и Станишев. Сега изборът е между радикална промяна в системите на здравеопазването, администрацията, сигурността и образованието или поддържане на досегашната политика.
В единия случай икономиката ще получи шанс за по-бързо възстановяване, освободена от тежестта на неефективните държавни разходи. Във втория - ще продължи да вегетира без шансове за сериозен растеж дори след кризата и при огромен риск от провал на финансовата стабилност.
Но за да успее, екипът на Дянков (както и да изглежда окончателно) ще има нужда от две сериозни политически гаранции, които може да им осигури само Борисов - парламентарна подкрепа за предлаганите реформи и непропускливост на корпоративни интереси в правителството.
Четвърто - правилни приятели
И накрая, без да е последно по важност. Борисов ще трябва да се пребори за това, което Станишев загуби - подкрепата на Брюксел и репутацията на България пред медиите и гражданите на останалите държави в Европейския съюз.
Целта на това упражнение не бива да е само размразяването на еврофондовете, въпреки че, ако се случи, подобна помощ за икономиката в труден момент ще е ключова. Има още три прагматични причини извън тези за националното самочувствие и свободното пътуване, които, изглежда, се налага да бъдат припомнени:
- като пълноценен и уважаван член на ЕС България увеличава силите си и защитите си. Примерът с газовата криза от началото на годината и европейската подкрепа за намаляване на енергийната независимост от Русия е показателен. А политическата благословия за приемането на еврото ще е ключва.
- доверието на инвеститорите е по-голямо към страна, която е уважаван европейски член, отколкото към такава, която е малка, балканска, корумпирана и политически нестабилна.
- ако европейските държави приемат България като една от тях, то ще значи, че качеството на институциите й е достатъчно добро. А дори емпиричните икономически проучвания са установили, че страните с добри институции средносрочно се изразвяват по благосъстояние с богатите.
Бойко Борисов винаги е опитвал да бъде "добрият" и "ефективният" във връзките си със света. Още от времето като главен секретар в МВР, когато похвалите на американските служби ставаха повод да се гордее, и после като кмет и претендент на изборите - "аз имам европейски проекти, Станишев не".
Очакванията от ЕС към новата власт обаче също са големи. Изявлението на директора на ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) в първата седмица след изборите не дойде случайно.
"С Борисов се познаваме от 2000 г. и оттогава говорим за корупцията, за това какво трябва да се направи, така че няма нужда правителството му да измисля колелото", каза Франк-Херман Брюнер пред "Капитал".
А ето мнението и на Дейвид Рени, кореспондент за ЕС на влиятелното британско списание "Економист". Според него "проблемът е, че новото правителство не започва с голям резерв добра воля в Брюксел за разлика от други, които имат този кредит, тъй като са доказани реформатори, засега проблемът на Борисов е, че казва верните неща, но тук все още не знаят дали могат да му вярват - и могат да бъдат убедени само ако видят резултати".
Същото биха могли да кажат и българските избиратели след първата седмица от триумфа на Борисов - големи възможности и неизвестност колко високо в нивата на играта иска да се качи.
-------------------------------------------------
Присъствието на Бисер Боев в екипа на ГЕРБ беше разчетено в някои медии като евентуална поява на кръга "Капитал" в бъдещото правителство на ГЕРБ. Налага се да кажем, че решението на доскорошния изпълнителен директор на "Икономедиа" да скочи в политиката беше лично.
Ако Боев попадне сред взимащите решения, вестник "Капитал" ще се отнася със същата критичност към действията му, както към всеки друг представител на властта. Ако действията му съвпадат с редакционната ни позиция, ще го подкрепяме. Ако "Капитал" е кръг, той е на хората, които споделят нашите ценности.
