Тези избори са доста по-различни от тези преди пет години.
Тогава българите трябваше да избират между неевропейското лице на социалистите и една радикална националистическа партия.
Днес водещите кандидати за президент са убедени европейци, казва Иван Кръстев в интервю за австрийския в. "Ди Пресе", цитирано от "Дойче веле".
"Премиерът Борисов до последно се колебаеше дали сам да не се кандидатира.
Президентският пост му пасва идеално, тъй като по конституция президентът може да се позиционира като критик на партиите и институциите.
От друга страна той знае добре, че на този етап никой друг не може по-добре от него да държи здраво правителството.
Като политик Борисов е изключително талантлив, политиката е в кръвта му и той знае какво трябва да се направи", казва Кръстев за сегашния български премиер.
Двете хлапета от малкия град
По думите на Кръстев Борисов и Плевнелиев са представители на едно по-различно политическо съсловие. Те не идват от привилегированата градска средна класа, която винаги е била хранителната среда за политическия елит.
Те са две хлапета от малкия град, които притежават амбицията на парвенюто, искащо да покаже на останалите, че може.
Двамата извървяха различен път по скалата на социалния си възход - Борисов е героят от времето на дълбоки трансформации, носещ със себе си известни пороци, но притежаващ нужния чар.
А Плевнелиев е "германското момче" - той направи кариера в Германия и знае, че винаги трябва да се придържа към правилата, казва Кръстев.
Що се отнася до честата смяна на партиите във властта след промените от 1989 г., известният български политолог и експерт във Виенския институт IWM казва, че по този начин е оцеляла българската демокрация.
Хората се сменят, без обаче да се посяга на необходимия демократичен консенсус.
От това произтичат и няколко проблема - институциите са слаби и с ниско доверие, а прекалено много хора се въртят във властта, смята Кръстев.
В тази връзка той цитира Константин Иречек, че "в България всеки е бивш, настоящ или бъдещ министър", и допълва, че това важи с пълна сила и днес.
Иван Кръстев не изключва следната възможност: Бойко Борисов да спечели и следващите парламентарни избори през 2013 г., макар да е още рано за прогнози.
Туск в Полша беше преизбран, а протестният вот на избирателите показва как хората вярват, че могат да променят нещата.
Именно това чувство в момента се намира в криза в България, казва Кръстев.
Българското злорадство
Българите заложиха много на Европа, но сега се чувстват "lost in space" (изгубени). Преди те вярваха, че щом страната им се присъедини към ЕС, това ще бъде и краят на кризата.
Сега България е в ЕС и всички продължават говорят за криза, казва Кръстев и продължава: В тази държава обаче думата "криза" отдавна е загубила всякакво значение, защото през последните 20 години българите прекалено често казваха, че са в криза.
Що се отнася до проблемите на Гърция, българите не показват никаква солидарност с тях, а по-скоро злорадстват под мотото: "Нека сега гърците разберат как сме се чувствали ние през последните 20 години".
България представлява това, което трябваше да бъде Гърция - страна за пример по отношение на бюджетния дефицит и бюджетната дисциплина. Все още обаче страната си остава най-бедната в целия ЕС.
Правителството се стреми да поддържа строга финансово-политическа стабилност, но това става с цената на много ниска икономическа активност.
В сметките влизаше и това, България да бъде забелязана от инвеститорите. Българският пазар обаче е твърде малък, а страната зависи прекалено много от ставащото в Европа. Огромната част от българския износ е предназначена за страните от ЕС.
Сега българските политици са заели изчаквателна позиция с надеждата, че нещата в Европа отново ще потръгнат. В същото време Европа е благодарна на България, че не създава големи проблеми, казва политологът Иван Кръстев в интервю за австрийския "Ди Пресе".
