К ъм настоящия момент могат да се дефинират два основни генератора на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност на България – това са обществено-политическа криза в България и кризата в Близкия изток. Това се казва в доклада на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, представен пред участниците в Консултативния съвет по национална сигурност при президента.
Основните процеси са свързани с въоръжения конфликт в Сирия, преговорите по Близкоизточния мирен процес, иранската ядрена програма, както и политическата и икономическа стабилност на Ливан, Йордания и Египет. Анализът на процесите, пораждащи кризата сочи, че към момента
ЕС няма готовност да управлява ефективно кризата.
Съюзът няма напълно изградени единни системи за имигрантите (в т.ч. и бежанците) и за тяхната интеграция, което не позволява цялостен и интегриран подход при разрешаване на проблемите, се посочва в доклада на Йовчев. Има несъответствие между политиките. От една страна те насърчават бежанците да търсят закрила в страните от ЕС, а от друга все още не е въведен принципът на релокация в страните-членки на основата на обективни критерии, отразяващи техните реални възможности.
Като резултат от това, европейските страни със засилен миграционен натиск, провокиран от кризата в Близкия изток, поемат непропорционален товар и непропорционални рискове за националната си сигурност. Създават се реални предпоставки за трайни промени в структурата на техните общества и чувствително понижаване на кохезията в тях.
Йовчев отбелязва, че засиленият миграционен натиск е едно от най-сериозните предизвикателства пред националната сигурност на България през последните години. Страната не разполага в достатъчна степен с допълнително необходимите ресурси, административен и технически капацитет за управлението на процеси, свързани с постоянно нарастващ брой нелегални имигранти. Същевременно не е напълно изградена системата за защита на националната сигурност, което да позволи постигане на по-високо ниво на синергия и използване на максималния капацитет на страната за противодействие на рисковете и заплахите.
На второ място като генератор на заплахи с висок потенциал е комплексът от процеси в областта на обществените отношения,
може да се определи като обществено-политическа криза в България. Основните от тях са свързани с изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите. Обществено-политическата криза е резултат от процесите в обществото през последните повече от двадесет години, като остри проявления на негативните последици от тази криза са протестите от месец февруари до сега.
Независимо, че поводите за ескалация са различни, причините за възникването на протестите са едни и същи, като повечето от тях са възникнали назад във времето. Една от основните причини за ескалацията на протестите през последните месеци е острото политическо противопоставяне. Агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании, както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели, доведоха до разделение, омраза и напрежение в обществото. Формира се трайно негативно отношение към политическите партии и хората, които се занимават с политика.
Липсата на правила в политическата борба, активното търсене на външна подкрепа и опитите за въвличане на институциите в процеса на политическа конфронтация доведе до намаляване на доверието в тях и дискредитирането им в национален и международен аспект. Към момента структурата на протестите е такава, че могат да се обособят
две основни групи. Първата са спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление. Втората група са мотивирано протестиращи.
Тази група все повече нараства, а реалните й организатори вероятно преследват политически цели. При тази ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите. Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели. Те не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им
От друга страна - организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели. Налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели. По този начин обществената енергия често се насочва към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до разрешаване на проблемите, пише в доклада на Йовчев..
Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели,
но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел. Нещо повече, при съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна, пише в доклада.
Посочените два основни генератора на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност промениха средата за сигурност в страната, като на основа на анализите не може да се очаква бързо подобрение или изменение на негативните тенденции в обозримо бъдеще. Съвпадението на двете кризи по време води до силно мултиплициране на негативните последици от тях в много области, се посочва още в доклада.
